Михаил Неделчев може спокойно да навърши 60 години, тъй като свършеното от него прави тази възможност естествена. Като чисто градски човек (в България малцина са такива!) той обладава жизнена биология изтъкана от култура, а културата му е възведена в стил. Той има стил - една сложна плетеница, събираща заедно мислително и житейско поведение. Най-често съм виждал Михаил Неделчев въодушевен от идеи и респективно въодушевяващ. Виждал съм го яростен в своето въодушевление (тази ярост понякога много плаши дамите), произнасящ гневни тиради по болни въпроси. Виждал съм го въвлечен в илюзии, на чието дъно дремят заблуди... Но никога не видях този човек да лъже, да ехидничи зад гърба на други хора, да лицемери, да се злобно кикоти... Той има ведро и открито общуване, общуване без предразсъдъци. Може да се добави и - душа без комплекси.
Но ако е така, кое от многотията около него (многотия, която здраво подпира неговата шестдесетгодишнина) го изразява най-пълно. Кое го символизира? Родовата къща в София? Радикалната идея, че българският литературен материал е прочитаем, обгледим и съответно българската литература е интерпретативно актуална? Идеосинкразната му любов към некви особени музики? Червеното вино и вегетарианството?... Не, не, това е, разбира се, Библиотеката. Личната му библиотека. Майко, то не е библиотека, а сякаш е живо дърво (на познанието), което ражда книги. То разстила корените си по стълбищата на старата къща и вее клони нагоре по етажите, то е чудовище бе, свещено чудовище. То замества дървото пред входа на къщата, дето май се отсече от някакви злодеи...
Под този свещен дъб заставам сега и вдигам чаша за бате Мишо. Здраве, радост и книги! Честито!

Ани Илков