Телефонното обаждане от провинцията предполага лаконичност и това може би е по-доброто, когато става дума за Михаил Неделчев. Защото дори една юбилейна бъбривост не би могла да обхване нито дейностите, нито ролите, нито значението на уникалното му присъствие в културния ни живот през вече толкова много години. Още "тогава", в началото, съвсем младият Мишо внасяше в безумно скучната и повърхностна регламентираност своята почти непристойна ерудиция, "интелектуализъм", "европейщина" - все грехове, които неудържимо ни привличаха в претъпканата с книги къща на "Аспарух". Мишо продължи да отстоява греховете си - през всички промени, та до днес - напук на новите варианти, принизявания и унижения. А трите думички, с които бях намислила отпърво да се огранича, са: Мишо остана млад. Младите има за какво да гравитират около него. Другите има за какво да завиждат. Мишо е млад. Да му е честита тази обнадеждаваща 60-годишнина!

Екатерина Йосифова,
по телефона от Кюстендил