Михаил Неделчев. Този непоправим литературен номад.
Колкото пъти се замисля за него, мигновено и съпроводени от чистосърдечна усмивка, у мен възникват знаменитите Далчеви редове: "Защо не можем изведнъж да бъдем/ и тук и там - навсякъде, където/ могъщо и безкрайно бий животът?".
И понякога ставам свидетел на следната мистификация, която като че ли прави напълно възможен този експлозивен Далчев възклик: изпънат като струна, назидателно жестикулиращ, Мишо активизира акустичната аудитория на някакъв симпозиум в Двореца на културата или с впечатляващата си папионка Мишо се мярва пред очите ми на традиционния коктейл при откриването на "Аполония", или стигнал до най-възможния праг на възбудимост Мишо главозамайващо дебатира в Балабановата къща в Стария Пловдив... В толкова сгъстени срещи, че времената в мен напълно се объркват и, макар и илюзорно, осъществяват това така желано от големия поет съгласувано присъствие...
1989-та е звездната му година! Дошла колкото за Демокрацията, толкова и за неговото alter ego. Може много от изговорените му надежди да не са се случили, но ефектът от тяхното изговоряне се е вклинил в паметта ни. Ведно с напрегнатата му осанка и френетичните му жестове. Впрочем той е толкова атрактивен, така адаптиран към публичното пространство, с такъв неподражаем речник, че и да извърши някакъв словесен гаф, е невъзможно да му се разсърдиш. И все пак малко му се сърдя. Сърдя му се, че онова, което често така великолепно се лее от устата му, не е записано. И все пак колко непохабимо свежи, аналитични и мащабни предговори на съществени книги (макар очаквани с месеци и съсипващи нервите на издателите му) е направил. И все пак Яворов заради знаменитото тълкуване на творчеството му е редно от своя възбог да го провъзгласи за харамия. Още повече, че номадската му природа го позволява. И все пак толстоевският труд върху могъществената словесност в "Демократически преглед" продължава и в неразборията на еклектичното ни време. Какво повече?
Така че ти, шейсетгодишно момче, продължавай да номадстваш! Колко са тези, които могат да превърнат свободата си в поприще?

Иван Теофилов