След 12-годишния политически цикъл настъпи време за рекапитулация - не само на това кой спечели и кой изгуби в Прехода, но и кой и доколко оцеля.
Какво стана с първите хора, влезли с отворени очи, уши и души в демокрацията; онези с най-чистите граждански намерения и, както днес е прието да се казва, с идеалните цели? Какво остана от тях?
Почти нищо.
Политическата машина ги смаза. Днес те се мяркат тук-там, нащърбени, ранени, травмирани, фрустрирани. И най-вече скарани.
Един от малкото, който и влезе, и излезе невредим от Прехода, е Мишо (Неделчев). Защото скочи в хаоса плътен и цялостен, без интелектуални шупли, със завиден артистичен и нравствен ресурс, който ползваха доста хора, но имаше какво да остане и за него.
Мишо от самото начало заложи върху сложните интерпретации на българската ситуация; и спечели, защото политическата му страст се самодистанцираше, самодисциплинираше, самонаблюдаваше. Затова произвеждаше (и продължава да произвежда) онези фини нравствени нюанси, които за домораслите партийни играчи бяха непостижими. Интелектуалният му хъс за мнозина го превърна в екзотичен екземпляр от българската публична сцена, но го приобщи към други, по-висши историко-културни конструкции. Той така и не изтърпя о-без-образяването на гражданския сюжет от страна на самосъчинилия се елит, затова се пренесе върху терени, от които неуморно продължава да предлага либерални перспективи към случващото се; да бъде старомоден, според собствените му твърдения; свръхактивен; романтичен... Множеството негови лица четат красиво историята, разглобяват безжалостно настоящето, пишат предпазливо бъдещето, но никога и за никого не изглеждат евтини маски.
Михаил Неделчев оцеля в окото на бурята.
Защото - за разлика от мнозина други - отказа да осребри хаоса на Прехода. И, неспирно раздаващ себе си, пак остана цял.
Празникът е за цялата "Култура", скъпи Мишо!

Копринка Червенкова