Знаех го, както и повечето хора - телевизия, радио, интервюта, текстове... Не винаги съм бил съгласен с него. И не винаги си давах сметка, че има хора с необичаен формат и форма на изложение, които не се побират в сценариите на радио- и телевизионни водещи. Не бях осъзнал вътрешната диалогичност и културата му в диалога. Не познавах отблизо толерантността му. Всъщност не бях открил Михаил Неделчев...
Това се случи чрез музиката. "Запозна ни" Алфред Шнитке. По онова време Михаил Неделчев организира дни за музиката и личността на Шнитке.
Беше неочаквано и някак необяснимо - толкова много енергия, последователност и изобретателност, за да бъде представен голям композитор, но популярен в определени и немногобройни интелектуални кръгове. Винаги съм бил предпазлив в разговорите за съвременно музикално творчество с колеги от други изкуства - и заради специфичната технологичност на нашия занаят, и поради осезаемата тяхна комплексираност на тема "Музиката на ХХ век".
При подготовката на Дните на Шнитке трябваше да говорим, да определяме произведения, да избираме акустични пространства, т.е. с Мишо обхванахме целия кръг от необходими технически и организационни действия, които обикновено се поемат от музиканти. Естествено, обсъждахме и конкретните произведения на Шнитке, и тяхното обкръжение във времето и пространството. Тогава истински опознах Михаил Неделчев.
За мен беше откритие, че литературовед и културолог е толкова навътре в нелеките послания на Шнитке. Че познава издълбоко произведения на неговите съвременници и предшественици. Че е в състояние чрез мълниеносни и точни паралели с други изкуства да направи тезите си пределно ясни при цялата полифоничност на своите трактовки. Когато видях дискотеката му със съвременна музика, си помислих, че той подхожда към конкретното произведение като към авторитетен литературен факт. Благодарение на познанието и интуицията създава на музикалното творение такива измерения, които липсват за съжаление в повечето музиколожки анализи. Казвал съм си - ако Неделчев беше диригент, щеше да е много интересен в осмислянето на партитурите.
Следя медийните му изяви. Разбира се, особено интересни са ми, когато участва в специализирани музикални предавания. Не само защото ме радват нестандартните му реакции, но и защото си представям колко полезно е за слушателите да чуват неговия "превод" на музикалния текст. Изглежда, че музикантската кръв в рода му е формирала нетипична за нашите географски ширини чувствителност и уважение към музикантството.
Когато прелиствам нова негова книга, първо поглеждам съдържанието. Искам да разбера какъв дневен ред предлага на обществото ни, какво място е намерил за музикалното изкуство. Като че ли изпитвам ревност, когато широкият поглед към днешния ден в написаното сякаш не забелязва музиката. Може би той е прав да съхранява за себе си интимния свят на хилядите книги и компактдискове, в чието царство е всевластен монарх.
Имам привилегията да го познавам дотолкова, че като се срещнем по съседски, да се поздравим и разговорим. Сигурно няма да ми откаже час-два от динамичното си време, за да поговорим за музика, за отражението на киномонтажа върху музикалната структура, за елементите на самотност в полифоничните форми и какви ли не още ракурси към разбирането на заобикалящия ни звуков свят. С Михаил Неделчев не можеш да скучаеш. Неговата контрапунктична душа винаги изненадва и когато най-малко очакваш. Изглежда сякаш в организма му има вграден вечен двигател, почивката за него е просто вършене на друга работа, леността очевидно не му е позната.
Нещо лично. Замислям се за него и виждам все още недописана композиция, с множество тематични ядра, противоречиви, взаимно допълващи се, динамични, но обединени от ярък cantus firmus. Каква ли би била кодата на това произведение? От чие име биха прозвучали финалните акорди - на самотния гражданин? Или на социализирания естет? Или на аскетичния бохем?
Но закъде да бързаме. "Композицията" Михаил Неделчев най-вероятно ще ни поднася множество непредвидени решения в бъдеще. В музикалната форма "златното сечение" е някъде около 2/3 от цялото. Вярвам, че 60 години за хора като него въобще не стигат.
Да му пожелая и аз нещо... Например: Бъди жив и здрав, Мишо! Отчитай времето, за да го владееш. Наздраве...

Пламен Джуров