Много е сладостно да имаш почитател като Мишо Неделчев.
"Сфумато", особено когато имаше къщата си на "Цар Освободител", стана мястото и театърът, където той с особено удоволствие влизаше. С него влизаше в "Сфумато" и така очакваната, търсената, изстраданата от нас съпричастност на интелигенцията ни към всичко, което е зона на духовността.
Бате Мишо - сега разбираме, че той наистина бил "Батко" - има редкия талант да влиза в проблема на другия някак спонтанно и естествено, без да придава на съпричастието си някакъв ореол или важната физиономия на всезнайкото. Той умее да взема проблема като свой и тогава наистина не е важно дали има разрешение. Важно е, че не си сам, че не сме сами. И това е наистина много ценно за нас, особено днес, когато все по-често се налага да свирим "сбор" заради войната, която е обявена на цялата ни култура.
Спомняме си как на един купон на "Аполония" Бате Мишо се вихри цяла нощ на дансинга - по-млад от всички млади - и му желаем този вихър да не го оставя още много, много години!

Маргарита Младенова
Иван Добчев
Театрална работилница Сфумато