Вестниците:
принципи и практики
Принципи: Журналистът представя събитията в контекст, проверява фактите, цитира източниците. За него официалните и неофициалните източници са еднакво важни. Журналистът запазва професионалната тайна и не разкрива източника на поверително получена информация.
Източниците на информация са канавата на журналистическия материал. Именно в тяхното намиране, обработване и представяне се състои майсторството на автора и внушението на текста. Те не само предизвикват доверието на читателите, но и дават достоверна аргументация на журналиста.
Изследването показа, че като цяло вестниците преобладаващо посочват източниците на информация, като в повечето случаи източникът е един. (Редно е да отбележим, че това може да е и самият автор - ако говорим за репортажни форми.) Не се открива уловима логика на липсите или използването на информационните източници. Вестниците се стремят да се опират на тях - независимо, че често ги оставят анонимни - под името "съседи", "засегнати", "близки" и т.н. Според един от регистраторите подобна практика се обяснява с желанието на редакторите да не натоварват читателите с излишни имена на хора, които на практика не говорят никому нищо и ще престанат да значат нещо заедно със завършването на текста. Не бива да се забравя обаче, че подобни формулировки са се превърнали в нарицателно за лоша журналистика в представите на аудиторията и употребата им не се възприема добре. Нещо повече, по този начин се компрометира и идеята за запазване на конфеденциалността на поверителните източници, които в крайна сметка не биват разпознати от читателите като такива.
Всички регистратори отбелязват, че анонимността на източниците се спазва, когато става въпрос за информация от полицията. Практиката е източникът да се посочва конкретно и когато става въпрос за публично известна личност. Регистраторът на "24 часа" подчертава тенденцията когато липсва посочен източник, да няма и подписан автор. Това означава както липса на субект, който да носи отговорност като автор, така и липса на субект, който да придава значимост на текста.
Принцип: Журналистът се отнася с особено внимание към случаите, в които има засегнати деца и малолетни, жертви на насилие и оцелели в трагедии.
Регистраторът на "Стандарт" обобщава, че в този вестник децата присъстват по-често като субект на насилието, отколкото като обект. За разлика от "Труд", където децата се появяват и като изразители на гледни точки в материалите. Тенденцията, която е определяща при всички издания, е темата за децата и малолетните да се появява при негативно събитие - битови драми, жертви или извършители на насилие.
В "24 часа" е най-големият масив от комуникативни единици по темата - 127, а в "Дневник" - най-малкият - 5.
Регистраторът на "Дневник" отбелязва като особеност на редакционната политика цялостното игнориране на проблемите на децата.
Темата за децата и малолетните фокусира вниманието, защото е част от проблема за това как журналистиката се отнася към слабите групи в обществото. Незначителното присъствие на социалната защита, малцинствата, религиите, децата и малолетните говорят, че все още сме твърде далеч от осмисляне на отговорността на журналистиката ни в тази посока. Ако проследим активността на различните неправителствени организации, които работят в тези области, ще видим, че съществува разминаване между дейността им и онова, което научваме от пресата.
Принцип: Признава своевременно допуснатата дезинформираща неточност и я отстранява.
Българските всекидневници публикуват рядко уточнения и опровержения. В "Труд" са регистрирани общо 3 уточнения за целия период. В "Дневник" - 4, "Сега" - 5, "Монитор" - 3, "24 часа" - 14, "Стандарт" - 0. Това би могло да означава две неща. Или че журналистите съвестно събират и проверяват фактите и данните, които използват; или че не изпълняват задължението си своевременно да отстраняват допусната дезиинформираща неточност. Спекулациите около етичността на българската преса са многобройни и в случая истината не може да бъде уловена по количествен признак.
Интересното е, че областите, в които се появяват уточнения и опровержения, се повтарят от вестник във вестник. Най-много са уточненията в областта на вътрешната политика - 7, проблеми на потребителите - 4, медии - 3. Можем да отделим "24 часа" с най-много регистрирани опровержения и уточнения. Възможно е причината за това да се крие в политиката на вестника да публикува информации, които отговарят на търсенията на сензации от страна на аудиторията.
Принцип: Журналистът разграничава фактите от мненията и коментарите.
Разграничаването на фактите от коментара е основно изискване към професионалните журналисти. По време на изследването регистраторите бяха поставени пред изключително сложната задача да отделят информациите, смесени с коментарни елементи. Това означаваше сериозна работа на ниво послания (къде свършва информирането и започва сугестирането на определени идеи); прецизен анализ на използваните думи като средство за предаване на мнението на автора и най-вече разделяне на информациите, смесени с коментар, от жанровете, предполагащи "вмъкнато" авторство - като репортажа и кореспонденцията. Особена трудност представлява и обективирането на факта, че в избора на цитатите и гледните точки, които съставят журналистическия материал, съществува субективната оценка на автора, която може да изкриви действителността. За да улесним работата на регистраторите и да избегнем колкото е възможно личностния поглед на всеки от тях, изискано бе да се отбелязват само най-безспорните нарушения на журналистическото правило.
Като цяло можем да кажем, че вестниците не използват толкова често смесването на информацията с коментара, колкото сме свикнали да мислим. Тази заблуда идва от заглавията, които са силно смислово натоварени, но в текстовете под тях се показва друго. Разбира се, все още има проблем с отделянето на мненията от фактите. По брой регистрирани информации, смесени с коментар, вестниците се подреждат така: "Монитор" - 196, "Труд" - 163, "24 часа" - 65, "Дневник" - 44, "Сега" - 39, "Стандарт" - 34. (Подреждането на "Сега" в класацията именно по този начин е продиктувано от политиката на вестника, в който мненията (макар и анономни) са вмъкнати в информационните текстове, като графично са отделени.)
Прави впечатление, че най-често информацията е смесена с коментар, когато събитието е негативно - при отразяването на теми като престъпност, катастрофи, бедствия и злополуки. "24 часа" и "Труд" използват този похват предимно при отразяването на темата "престъпност, полиция, насилие". При "Монитор" "водеща" тема е "търговия, бизнес". За "Дневник" - "международен живот". В "Сега" и "Стандарт" - вътрешна политика.
Доста често информациите, смесени с коментар, се появяват поради неподходящ избор на жанр от страна на журналиста. Причините могат да са от разнообразно естество - липса на място, на време или чисто субективни фактори. Обикновено в случаите на използването на тази форма материалите са подписани, което означава, че авторът има "особено" отношение към темата, което по една или друга причина не е могло да се вмести в по-чистия вид на коментара.
Принцип: Професионалният журналист отстоява правото на свободен обмен на информация, коментари и критики.
Най-много се коментира вътрешната политика (тенденцията е категорична при всички издания с изключение на "Дневник", където преобладава темата "бюджет и финанси"). При това оценките в материалите са преобладаващо отрицателни - коментарът по-често се припознава като възможност за изказване на несъгласие и отрицание, отколкото друго.
Като цяло коментарните рубрики са подписани. Няколко са изключенията. В "Дневник" три от мненията са винаги под общото, но анонимно заглавие "редакционни". Същият подход демонстрира и "Стандарт", който помества на първа страница колонка с редакционен коментар. В "Монитор" също се използва практиката на редакционния коментар. Неговата рубрика "В ъгъла" и страницата "После" на "Сега" са по-особен коментар. Те са иронични забележки; също анонимни, които изразяват позиция, макар че дори не е маркирана като позиция на редакцията.
Този тип писане противоречи на класическото разбиране за коментарите като персонифициран жанр с подчертан авторски почерк. В случая субективният поглед е запазен, но е останал анонимен, което го олекотява като внушение. Още повече, че редица информации са подписани (макар в стила да личи, че са "заемки" от телеграфните агенции), докато коментарите - не. Логиката на подобна редакционна политика остава неразбрана.
Цели блокове от живота на хората остават без коментар във вестниците. Това означава небалансираност и непремереност в политиката на изданията. Такъв е случаят с теми, като евроинтеграция, екология, търговия, бизнес, безработица, социална защита и доходи, проблеми на потребителя.
Като цяло към многоаспектната проблематика на гражданското общество вестниците нямат коментарен интерес. С изключение на "Труд", където има коментари по всички изследвани теми, останалите издания демонстрират общо пренебрежение към анализирането им.
Коментарите са предимно върху институционалните проблеми на държавата и управлението й, а не върху "човешкия" им аспект. Регистраторът на "Дневник" споделя съждение, валидно в голяма степен за всички издания: "Той ("Дневник" - б.а.) гледа министерствата, но не вижда хората по улицата".
Авторството.
Анонимното авторство може да е резултат от добре обмислена вътрешноредакционна практика за защита на журналистите, когато те се занимават с тематика, която би могла да застраши кариерата или живота им. За това говорят и изравняващите се данни за посочено и непосочено авторството в темите за престъпността и корупцията (изключение правят два вестника: в "Труд" по темата "престъпност" значителен превес имат неподписаните материали - 40 към 98; в "Монитор" обратно - 168 към 2).
Друга хипотеза за избягването на подписването на материалите биха могли да бъдат икономически интереси, които вестникът се стреми да избегне или да прокара чрез определен тип материали. В изследвания масив се наблюдава тенденция към изравняване на броя на посоченото и непосочено авторство в областта на икономиката, бюджета и финансите.
Регистраторът на "24 часа" обяснява голямото количество непосочени автори с факта, че една тема се разглежда в повече от един текст, при което кратки парченца са изнесени от основния текст като акценти и представляват самостоятелни информационни масиви. При тях няма посочено авторство.
При "Труд" например можем да очертаем цялостна политика за неподписване на материалите. Повечето от половината са анонимни. За обяснението на този факт трябва да се търсят причини извън посочените дотук. Селекция и интерпретация.
Широко разпространено мнение е, че вестниците се занимават единствено с негативни събития, отправят отрицателни послания, натоварват читателите си повече с мрачни и агресивни съобщения. Една от целите на изследването бе да се потвърди или отхвърли тази теза. Ясно е, че вестниците отразяват живота такъв, какъвто е. Невъзможността да се обхване цялата картина развързва ръцете на редакторите да селекционират онова, което им се струва най-важно. При изследването се установи обща за всички вестници тенденция за преобладаващо констатиране на събитията.
Освен селекцията (като определено отношение към действителността), интерпретацията на тези събития също е показателна за характера на поднесения печатарски продукт. Данните от изследването не потвърждават тезата, че тонът на пресата е предимно негативен.
Сумирано, вестниците оценяват събитията предимно неутрално. Логично изключения правят негативните оценки по теми като "престъпност", "корупция", "природни бедствия".
Вестниците по-трудно дават положителна, отколкото отрицателна оценка. Характеристиката на информационни всекидневници на изследваните издания определя преобладаващата неутрална (или липсваща) оценка в материалите.
Обобщение:
Нарушаването на основните правила на професионалната журналистика в българската преса е все още често срещано явление. Една част от грешките можем да отдадем на динамичната практика, в която не остава оперативно време за съобразяване с "детайлите". Друга част от по-сериозните недостатъци и липси, като загърбени тематични полета, проблеми с авторството и информационните източници, предстоят да се решават. В интерес на изданията е това да се случи възможно най-бързо, защото освен върху журналистиката, тези недъзи нанасят трайни щети и върху аудиторията. А тя в крайна сметка е клиент, потребител на вестници и сигналите й са важни индикатори. Дори погледнато чисто търговски, а не журналистически.

Вяра Ангелова


Вяра Ангелова е завършила журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" (1998). Била е радионаблюдател на в. "Култура". В момента е докторантка във Факултета по журналистика и масови комуникации" в същия университет.
Анализът е направен въз основа на проведено емпирично наблюдение върху шест български национални всекидневника ("Труд", "24 часа", "Монитор", "Сега", "Стандарт", "Дневник") в периода 15 март - 15 април 2002 г. Целта бе да се "измери" степента на спазването на принципите на професионалната журналистика в България. Такова наблюдение се провежда за първи път у нас, то бе поръчано от Професионалния съвет към Медийна обсерватория - България. Анализът на данните публикуваме със съкращения.