Заложници

1. Нови промени се готвят в Закона за радио и телевизия, написаха ежедневниците миналата седмица. Явната цел на това намерение, разбира се, е "подобряването" на закона, скритата - отърваването от Съвета за електронни медии в днешния му вид. Заинтересованите и отговорните лица отричат наличието на подготовка за такъв акт, но - познавайки българските нрави, няма да се учудим, ако техните думи се разминат с техните дела. Нито ще им е за първи път, повече от вероятно е, че няма да им бъде и за последен.
2. Законът, тук няма спор, наистина е несъвършен и не позволява в достатъчна степен регулиране на ставащото в електронните медии. Само безобразията, които натворява ежеседмично "Всяка неделя", са достатъчен пример. Успехът на възраженията на Лили Попова срещу нейното уволнение също са следствие от недъзите на нормативния акт.
Показателна във връзка с това е и новата концепция за плурализъм, изтъкната от председателката на СЕМ Маргарита Пешева по "Нова телевизия" в "На четири очи" - че той е необходим в рамките на цялостната програмна схема, не само в едно предаване. Позиция, която обръща на 180 градуса предишната: заради това изискване от държавната телевизия, впрочем, си тръгна Явор Дачков, а сега се оказва, че "Актуално" е напълно (sic!) според закона. Салто мортале, демонстриращо твърде голяма субективност и безропотно съобразяване с външни нашепвания по въпроса как и какво трябва да предава или да не предава БНТ.
3. С тези думи СЕМ и неговата председателка "си плюха на сурата", както казва народът. Авторитетът им свърши окончателно: и новият СЕМ, както старият НСРТ падна жертва на жалките политически и не знам още какви игрички и интриги, вихрещи се в, около и за БНТ. Жалкото е, че заради подобни извъртаници от медийния съвет си тръгнаха посрамени и с клюмнал гребен не един и двама души, иначе достойни като имена в общественото съзнание. Един Ивайло Петров например; да не говорим за Александър Томов, който тъй здраво се компрометира, че тръгна да оправя имиджа си, издавайки заедно книжки със Слави Трифонов. По всичко личи, че хора от СЕМ ги чака същата съдба: първоначално с добро име, след работата си в медийния орган за тях ще останат само позора, лошата слава и насмешката на обществото.
4. Не в по-малка степен същото се отнася и за съгласяващите се да поемат ръководството на националната телевизия. Дотам, че - доколкото знам - в съзнанието на телевизионните работници по-добро директорстване след това на Иван Славков не е имало. Лили Попова превърна БНТ в слугиня на властта, Кирил Гоцев запази този слугинаж с едно само допълнение - превърна я в слугиня и на бивши телевизионни величия, вече доволно кухи, но тъкмо поради това реваншистки настроени. Така шефството на Кирил Гоцев ще бъде запомнено единствено с факта, че по негово време не той е всъщност шефът. "Актуално" бе родено от властта, "Всяка неделя" - от сервилността. Май само "Бяла книга за БНТ" е по негова идея, но авторството на подобно предаване едва ли е за хвалба.
5. Така всеки, завъртял се в орбита около електронните медии, става техен заложник. По-точно на държавната власт, която - независимо от вид, състав, обещания - прави винаги едно и също - отказва да даде възможност на БНТ да бъде истинска обществена телевизия. Начело на нея се парашутират хора, следващи точ в точ девиза на Асен Агов, че "телевизията върви след победителите", а тези, които не искат това да е така, се превръщат в примирени донкихотовци, отдавна разбрали, че няма смисъл да се сражават с вятърните мелници на политическия слугинаж. Но най-голям заложник на това ненормално положение е, разбира се, българският зрител, който продължава с напразното си очакване за телевизия, обърната към неговите криви и прашни житейски пътища, не към лъскавите жълти павета на софийското ларго. За това обаче не бива да се вини телевизията, тя все пак е само изпълнител: вината е в остатъчния навик на българските политици да гледат на нея (и въобще на цялата държава) като на обслужващо ги звено, не като институция, на която те трябва да служат. А това е недостатък, преследващ българското общество още с неговите първи самостоятелни държавни(чески) стъпки: злощастната българска карма винаги е намирала израз в политиката, днес това най-ярко личи в отношението "власт-телевизия". Отношение, което по всяка (обективна) мяра на демокрацията би трябвало да бъде координирано и което по всички (субективни) мерки на автокрацията е субординирано.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин