Вдъхновението Шинел

През настоящата година се чества 150-годишнината от смъртта на Гогол - един от най-интерпретираните в чужбина руски писатели. Тъкмо Гогол и Достоевски са авторите, които се оказват в основата на много от сериозните литературоведски наблюдения, случили се през ХХ в., а конкретно "Шинел" се оформя като един от каноничните текстове в европейската литература, позволяващи - както изтъква една от авторките на книгата Ренета Божанкова - "да се каже и напише много за човека и човешкото, но и за хуманитаристиката и нейните пътища". Неслучайно и в момента юбилеят на Гогол предизвиква сериозен научен интерес в много европейски и американски университети и става повод за появата на нови, сериозни критически текстове. Така, за разлика от Пушкиновия юбилей, който се употребяваше по-скоро извънлитературно (да се подхрани националното самочувствие, да се рекламира Русия и пр.), Гоголевият юбилей е най-вече възможност за активизиране на литературоведската мисъл. Да не забравяме, че Гогол е твърде тайнствен, мрачен и странен автор, с твърде "неблагонадеждна" биография, за да се превърне в емблема на руското. Да стане това би било все едно германците да обявят, че тях ги представлява много повече Хьолдерлин, отколкото Гьоте...
Българският принос (по една случайност има и такъв) в развихрилата се гоголевиада е наскоро появилата се и прекрасно оформена (художници са Виктор Паунов и Богдан Мавродиев) книга "Разказът "Шинел" на Н. В. Гогол - сътворен! Направен? Съшит??", съставена от Радосвет Коларов и Никола Георгиев. Изданието събира вече канонични текстове - разказът на Гогол "Шинел", интерпретацията на Борис Ейхенбаум - христоматиен текст на руския формализъм, обясняващ ключови понятия като сказ, гротеска, организация, направа и т.н., както и емблематичният за българското литературознание текст на Никола Георгиев "Как е съшит "Шинел" на Гогол", в който той не просто коментира статията на Ейхенбаум, не просто говори за руския формализъм, но и очертава двете линии в европейското литературознание през ХХ век - едната, която е иманентистка и държи на целостта, единството, и другата - за която важни са контекстът, авторът, читателят, т.е. важна е отвореността на творбата... Или, текстът на Никола Георгиев играе и ролята на кратка енциклопедия на литературоведските идеи през ХХ в.
Наред с тези текстове в изданието са включени много кратко встъпление на Радосвет Коларов, в което се обясняват хрумването за тази книга и стратегиите й - да бъде полифонична и да даде възможност да се види какво се случва в днешната българска русистика, която - по думите на Радосвет Коларов - "може да дели мегдан с най-доброто, което се създава от русистиката в света". Текстът на Ренета Божанкова "Какво може да се добави към всички "как" в тази книга" ерудирано демонстрира умението си да чете събраните в книгата текстове, да ги полага в широкия контекст на европейското мислене, да открива интертекстулните връзки - своеобразен "хипертекстов оазис" - и да ги изговаря. В текста си "Разказът на Н. В. Гогол "Шинел" и тогавашна Русия" Христо Манолакев предлага един прочит в стил новия историзъм, показвайки как текстът може да бъде контекстуализиран, а контекстът - текстуализиран и разказва за чиновничеството и чиновете в Русия от времето на Гогол, за имената, облеклата, заплатите, климата, служителите на реда... А коментарът на Дечка Чавдарова "Как Борис Ейхенбаум "разглобява" разказа "Шинел" на Гогол" е детайлен анализ на текста на Ейхенбаум, който в същото време се опитва да каже и повече неща за руския формализъм, да види рецепцията и на отделния литературоведски текст и на школата като цяло.
Накратко, съставената от Никола Георгиев и Радосвет Коларов книга е книга със сюжет, тя е интересна, вдъхновяваща и спокойно може да се определи като едно от литературоведските събития на годината.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Разказът "Шинел" на Н. В. Гогол - сътворен! Направен? Съшит?? Съставители Никола Георгиев, Радосвет Коларов. Издателство Ариадна. София, 2002.