Излезе от печат книгата "Изкуството в България през 1920-те години. Модернизъм и национална идея". Тя обхваща изследванията на Ирина Генова и Татяна Димитрова от първата половина на 1990-те. Свързани са с изложбата на същата тема, която двете авторки направиха през 1992 в София. Ще припомня, че това бе изключително богата и важна експозиция както за преоткриването на целия период, така и за непознати или забравени етапи от творчеството на отделни художници.
Десет години по-късно виждаме уникално издание на български и английски, съчетаващо текстове за периода и прецизен каталог на изложбата. Каталожната част обхваща разделите "Градът", "Пространството на полиграфията", "Художествени изложби" и "Ателието". В тях са представени архитектурни образци, архивни снимки, плакати от изложби, произведения и др. Специално за чуждестранните читатели е направена хронология на културните събития от периода.
Текстовете на Ирина Генова и Татяна Димитрова разглеждат сложните взаимоотношения на "родното" и "чуждото" в изкуството, културата и критиката на 1920-те. В уводния текст "Културната ситуация не-център на българското изкуство през 1920-те" Ирина Генова разглежда маргиналността на българския модернизъм, произволния избор на художествени родословия, противоречивите отношения "наше - чуждо" сред особеностите на периода. Интересни са и паралелите, които авторката прави с новите явления в българското изкуство от началото на 1990-те. В "За сецесиона в българското изкуство" Татяна Димитрова развива идеята, че "с влиянието на сецесиона започва процесът на модернизиране на българското изкуство". В другия си текст - "Проблемът за "родно изкуство" в българската художествена критика през 1920-те", тя разглежда на пръв поглед противоположните позиции на Гео Милев и Владимир Димитров-Майстора, които в крайна сметка се оказват съмишленици...
Развитието на графиката, полиграфията и българската книга в периода проследява в две статии Ирина Генова. Книгата завършва с конкретен пример за срещата на чуждо и родно в българския сецесион - Татяна Димитрова анализира "Мадона" от Иван Пенков.
В допълнение към значимостта на изследванията са великолепното оформление на Надежда Олег Ляхова и преводът на английски, дело на Албена Витанова. Като резултат виждаме уникално представително четиво за българско изкуство, достъпно и за чуждестранния читател.

Диана Попова