Съвременната система
"Система на обмен" е израз, често срещан в западните езици, когато говорещият се опитва да даде характеристика на съвременната епоха. В българския той още не се използва, може би още не сме осъзнали присъствието на тази реалия в нашия живот? Няма и чуждица за нея - може би защото "обмен" в този случай има широко семантично поле, а ние сме свикнали да заемаме чужди думи, като им придаваме тясно - обикновено инструментално - значение.
Така или иначе, както знаем, в съвременния свят обменът е основно понятие. Обменят се идеи, гени, пари, стоки, технологии, политики, поведения и пр. Всички на планетата сме като скачени съдове, нивото на течността, въпреки постоянната си тенденция да се изравни навсякъде, е в постоянно движение нагоре-надолу, подчинявайки се на растежа или спада в различните части на системата.
В този смисъл продажбата на Булгартабак, например, оказва влияние върху общия обмен.
Същото важи и за фалита на WorldCom. Доколкото обвързаността ни в общ обмен ни е поставила във взаимна зависимост и ни предопределя обща грижа за бъдещето - и ние, както и всички по света, имаме не само правото, но и задължението да си поставяме въпроси по случая. Освен че с фалита си WorldCom ще повлияе на американската икономика, а оттам - индиректно - на всички ни, фирмата има и директно присъствие в 65 страни, в 65 от скачените съдове. (Какъв хубав повод за антиглобалистите да се развихрят...)
Въпросите, които ще бъдат задавани, се очертават отсега. Ще има конкретни, както и в случая с Енрон - как одиторите не са забелязали и огласили толкова очевидните счетоводни злоупотреби, как така американското законодателство не е предвидило още мерки за избягването им и т. н. Ще се появят и по-важни питания. Фирмата е правила фалшиви баланси, на базата на които е взимала огромни заеми от банките (възлагащи огромни надежди за огромни печалби на модния, стремително развиващ се и стратегически сектор на телекомуникациите), и благодарение и на тези средства е подбивала конкуренцията, която - от своя страна - се е стремила да я следва. Въпросите в случая биха били: доколко реални са цените на телекомуникационните услуги в САЩ? Доколко въобще цените там се регулират от пазара, т. е. от нуждите и производството, от търсенето и предлагането - и доколко се регулират от едно "идеално" видение, една представа за света, изразявана чрез надежди, машинации и стратегии?
И ако на горните въпроси отговорите засегнат всички скачени съдове и съдържат констатацията, че навсякъде е едно и също, ще трябва да си зададем и по-опасното питане: възможно ли е, необходимо ли, а и допустимо ли е въобще цените да бъдат реални, т. е. да съответстват на вложените разходи, нормите за печалба и на търсенето?
Лошото е, че при (най-вероятно) отрицателен отговор, ще се почувстваме като реещи се без опора. Ще открием, че в съвременния свят желанията, представите, може би и чувствата даже, са единствените неща, които крепят икономиката - които ни хранят, обличат и т. н. Не трудът.
Ако е така, какво е отношението ни към действителността? Солиптично?

Христо Буцев