Post factum
Наскоро кураторът Руен Руенов и неговата асистентка Стефания Янакиева организираха изложба с желанието да покажат тенденции и автори от българската живопис. Като част от "Салон на изкуствата 2002" в НДК, те подредиха произведения на художници, творили от знаменателната и "гранична" 1989 година до днес.
Според приложения текст-концепция "Всеки опит за анализ на живописта след '89-та трябва да има предвид старите наслоявания и процеждането им в българската европейска периферия в тежките условия на прехода, тъй като става дума едновременно за продължение и отрицание на една култура". Кураторите твърдят също, че "след промените от '89-та живописта престава да е същата". Да, тя вече не е същата! В това можахме да се убедим между 13 и 30 юни, когато на 4-ия етаж в НДК, в дълъг, здрачен коридор бяха изложени по 1(2-3) работи на 49 знайни и незнайни творци от различни поколения. Фоайето-галерия беше изпълнено от портретувани представители на световната модна и музикална сцена; експресивни автопортрети; по детски изрисувани дървета, хора и животни; самолети; космонавти; извънземни; църкви; ангели и умрели пеперуди. Класически "красиви" бяха няколкото реалистични пейзажа; неомитологични композиции; старателно изрисувани грамадни копия на пощенски картички... Имаше и абстрактни композиции; картини, вдъхновени от националната ни традиция, от праисторическите пещерни рисунки, та дори и от мускулестите посетители на фитнес залите. Всичко това бе допълнено от еротичното присъствие на хиперреалистична Моника Люински като "Другата Олимпия". Съзнателно не споменавам имена, тъй като пред невероятния конгломерат от изображения, теми и интерпретации, авторството съвсем естествено остана на заден план.
Според куратора, художниците са обединени в три групи. Първата, наречена "Българска концептуална живопис", включи автори, занимаващи се с дигитално-медийно изкуство, инсталация, акционизъм, пърформанс. В тази група разпознахме Хубен Черкелов, Георги Тушев, Красимир Терзиев, Красимир Кръстев-Расим и др.
"Новите пластици" от втората група са рисували и преди '89-та, но продължават заварената традиция, експериментирайки с материала и пластиката. Такива са Свилен Блажев, Станислав Памукчиев, Чавдар Петров, Греди Асса, Йордан Парушев и др.
Третата група е оформена от "индивидуалности от българската провинция - непопулярни художници, които изразяват процесите на обновление". Това са съвсем млади художници, които Руен Руенов е представил след обиколката си из "отдалечени ателиета".
Като заключение в текста-концепция е отбелязано: "Съвременната българска живопис показва разнообразие, вътрешно напрежение и подчертан динамизъм, което е засвидетелствано от присъствията в изложбата "Българска живопис след '89-та". Твърдението е абсолютно вярно! Но в момента на съгласие спонтанно възникват въпроси: "Правилно ли са селектирани "присъствията" в изложбата и има ли изобщо селекция?"; "Нужно ли е точно под тази форма да се показва разнообразието в българското изкуство, та да предизвиква "вътрешно напрежение" и "подчертан динамизъм"?"; "Не трябва ли в такава изложба значимите "присъствия" да са много повече от случайно попадналите автори?".
В крайна сметка се очерта мнението, че изложбата е изградена от 3 (5,7...) по-малки изложби, които, реализирани в по-камерен вид, след по-добра селекция и в по-подходящо пространство, биха изглеждали по-качествено. В такъв случай нямаше да бъде нужна звучащата като оправдание вметка в многократно цитирания досега текст, че "Настоящата изложба няма претенцията да представи всички аспекти на съвременната българска живопис, нито всички имена със значение"!

Светла Петкова