Веселин Стоянов - драмата на противоречието
Навършиха се 100 години от рождението на Веселин Стоянов (1902-1969).
Шумен, София, Виена и пак София - това е геотраекторията в живота на Веселин Стоянов. Шумен е началото, това е и средата, в която ще покълне един голям талант. В София започва формирането му като музикант - учи пиано в Музикалната академия и замечтава да стане концертиращ пианист, да направи кариера като големия си брат Андрей Стоянов - вече авторитет и пример в семейството. През десетилетията след това с удоволствие ще излиза на подиума да изпълнява своите клавирни концерти, пиеси и пр. Във Виена амбициите се разрастват и към изпълнителските се прибавят композиторските. Късмет - появила се една американка и предложила финансовата си помощ, благодарение на която младият Веселин Стоянов може да се отправи на голямото си музикално пътешествие, да "види свят".
Виена през 20-те години на ХХ век е център на нови идеи, тук се въртят вихри около някои млади композитори, търсещи и отричащи, ексцентрични, но и привързани към идола Вагнер или към невероятния Дебюси. Естествено, Веселин Стоянов се интересува от всичко, което се случва по сцените, поглъща жадно онова, до което може да се докосне - и забележителните интерпретации на Виенската опера и филхармония на творбите на великите майстори Моцарт, Бетховен, Брамс, Вагнер, Малер, Рихард Щраус, интересува го и модерното в изкуството. В писмо до близките си обръща особено внимание на Шьонберг. Тези автори силно влияят върху формирането на композитора, от тях се учи на симфонично разработване, на изграждане на форма, възприема маниера на оркестриране. А когато се прибира в София, осмисля, възпроизвежда, но и синтезира виенския си опит със знанието си за българския фолклор. В резултат се появяват и "Женско царство" - първата му опера, и трите струнни квартета от 30-те години, и великолепният симфоничен шедьовър "Бай Ганьо".
Ако преминем стъпка по стъпка - от края към началото на творческия път на композитора - непременно ще се очертаят две ясно изразени естетически позиции - едната е произлязла от всеобщото за музикантите от неговото поколение схващане за националното - задължително обвързано с народното творчество. Другата е свързана с желанието му да изрази собствената си личност - естествено, без задръжки и без да влиза в някаква утвърдена, наложена му система. Затова ще напише и "Саламбо", оставаща си и до днес като "бяла врана" сред оперното ни творчество от втората половина на ХХ век, и балетната драма "Папеса Йоанна". Между тях се вместват творби, в които откровено авторът им се потопява във фолклора - "Хитър Петър" например. Това лъкатушене между двата възгледа възприемам като израз на вътрешен конфликт, който би бил интересен за изследователя на българската музика от средата на века. В голямата си статия за българския художествен стил, написана след завръщането от Виена, той смело се обявява против превърналия се в лозунг призив да се пише на всяка цена музика върху и със български мотиви. След това, очевидно подчинявайки се на времето - следдеветосептемврийското, създава тъй наречените казионни произведения. Сред тях "Празнична увертюра" блести с непосредствеността на изказа и жизнеността на музиката. И постоянно търси баланса между личните си вкусове и предпочитания и официално утвърдените.
Веселин Стоянов е една интересна и в някои отношения противоречива личност, вече позабравена (все пак още го изучават по история на българската музика). Извън интереса на музикознанието ни е, но е пример за творец, който опитва да се откъсне от наложените канони и да създава музика по свой вкус. Същевременно отдавна е признат за класик, някои от инструменталните му произведения продължават да интересуват изпълнители и състави, а привлекателността на симфоничната сюита "Бай Ганьо", както и на "Празнична увертюра" никак не е похабена от времето. Някои от учениците на професор Веселин Стоянов се наредиха в галерията на българското музикално творчество, името му носи Училището по изкуства в Русе, а като почит към майстора Националната опера,в която са били премиерите на музикално-сценичните му творби, възкреси комичната приказка "Хитър Петър", съхранила в мелодиите си духа, жизнеността, чувството за хумор на Веселин Стоянов.

Боянка Арнаудова