Летен екран на световното кино
Световната слава на Карлови Вари иде още от минералните извори на стария аристократичен Карлсбад, а днес се поддържа от порцелана, стъклото и уникалната "Бехеровка", която се пие като туристически ритуал, но без особен възторг. Ала малцина знаят, че изключително живописният град, който се вие между гористите хълмове около река Тепла, освен че е седалище на стария Карловарски филмов фестивал (създаден веднага след Втората световна война през 1946), има още по-стара кинематографична слава като място на първата прожекция в Чехия на 15 юли 1896 - само 7 месеца след братя Люмиер в Париж. Днес обаче подобни дивиденти не биха имали особена стойност, ако не беше изключително могъщото присъствие на този фестивал в годишния кинокалендар на планетата. Защото Карлови Вари винаги успява да събере много и значими филми практически от целия свят и така покривайки всички паралели и меридиани на киногеографията, се нарежда сред най-важните подобни форуми от категория "А" (Берлин, Кан, Венеция, Торонто, Сан Себастиян), които определят градуса на всяка киногодина и рейтинга на филмовите стойности. Карлови Вари притежава и всички други параметри на голямо културно събитие - фестивален блясък, звездни имена (тази година Майкъл Йорк, Брайън Кокс, Бен Чаплин, Шон Конъри, Ищван Сабо, Джон Бурман и др.), авторитетна представителност (президентът Вацлав Хавел е винаги на закриването), могъщи спонсори ("Филип Морис", "Чешки телеком", "Мерцедес Бенц"), но наред с това и невероятна демократична атмосфера на непринудени контакти и истински кинопразник.
Впечатляваща е кратката статистика на фестивала: 292 филма от цял свят (от Канада до Австралия, от Исландия до Аржентина), групирани в 20 категории; 534 прожекции в 14 кинозали със 140 000 зрители, като голяма част от тях са хилядите студенти от цяла Чехия, които 10 дни живеят в парка със спални чували, сандвичи и денонощен кинокупон! Ала това не са празни числа "в името на рекорда", а реалните параметри на събитието, което успява да събере на екрана всичко значимо като тема за човека днес и като кинопрофесионализъм в художственото богатство и разнообразие. Защото Карлови Вари наред с трите си конкурса (за игрални, за документални и за студентски филми) дава екран и за най-добрите наградени филми на другите големи фестивали. Това се дължи в най-голяма степен на артистичния директор Ева Заоралова и нейния екип, които цяла година обикалят света с истинска издирваческа страст. Затова имената и заглавията в каталога респектират, дори стъписват: Александър Сокуров ("Руска арка"), Педро Алмодовар ("Говори с нея"), Аки Каурисмаки ("Мъжът без минало"), Ищван Сабо ("Да вземеш страна"), Майкъл Уинтърботъм ("Нонстоп парти"), Александър Рогожкин ("Кукувица"), Атом Егоян ("Арарат"), Жан-Пиер и Люк Дарден ("Синът"), Отар Йоселиани ("Понеделник сутрин"), Амос Гитай ("Кедма"), Кира Муратова ("Чеховски мотиви"), Майк Фигис ("Хотел"), Седрик Клапиш ("Европудинг"), Тери Гилиъм ("Загубен в Ла Манча"), Ян Сверак ("Тъмносин свят"), Горан Паскалевич ("Когато Хари стана дърво"), Бари Зоненфелд ("Мъже в черно 2"), Сергей Бодров-син ("Сестри"), Кшищоф Зануси ("Допълнение") и др. За носталгиците са ретропрожекциите на стари шедьоври ("Кабаре" на Боб Фос, "Избавление" на Джон Бурман). Има и "киноекзотика", която отваря очите за филми отвъд хоризонта - например първият инюитски (ескимоски) филм "Бързият бегач" (реж. Закариас Кунук), който бе канадски претендент за чуждоезичен "Оскар" - великолепна етнографска, но и универсална човешка драма с впечатлявящо дигитално изображение и звук. Или панорамата от 7 филма на южнокорейския ас Ким Ки-дук; или естетския експеримент "Метаморфози" (по Кафка) на руснака Валерий Фокин, или традиционните вече няколко ирански филми, които са въпрос на престиж за всеки сериозен фестивал. Специално внимание заслужава обаче шеметният и дързък филм "Япония" на мексиканеца Карлос Рейгадас ("Златна камера" в Кан 2002), който със 140-минутния си игрален дебют опровергава мърморещите скептици, че в киното вече нищо ново не може да се измисли. Той предлага изключително магнетичен разказ с оригинален наратив и (почти) непознат киноезик, който прехласва дори закоравелите от авангард кинаджии. На другия полюс пък е традиционният документално-познавателен филм "Миграцията на птиците" на Жак Перен и екипа, създал преди няколко години шедьовъра "Микрокосмос". Това е невероятно изящен филм за красотата, съвършенството и хармонията в дивата природа плюс вечния мотив за завръщането, който израства до митопоетичен образ от висока художествена категория. Впрочем, епизодите от прелета над Европа са озвучени с българска народна музика в изпълнение на трио "Българка", елегантно обработени, ала без да се накърнява оригиналът. Признавам си, че след този филм за птиците не ми се гледаха повече филми за хора. Особено няколкото наистина много интересни, но все пак меко казано "странни" филма за травестити, които оформиха цял пакет от 6 заглавия в широкоскроената програма на фестивала. Японският "Филамент" (реж. Джинсей Цуй) бе попаднал дори в игралния конкурс. Но безспорно много по-интересен е документалният "Всичко за баща ми" (Норвегия, реж. Евен Бенестад - син на главния персонаж) тъкмо заради неподправената и абсолютно нестандартна истина за двойствения живот на уважаван 60-годишен лекар - хирург, с добро семейство и големи деца, който пазарува със съпругата си женско бельо, грим и бижута за своето второ битие! Но след като и този нюанс съществува в психологическата вселена на човека, защо да няма и такива филми, а още по-добре е, че Карлови Вари им предоставя авторитетен екран.
В това море от кино по особен начин се забелязваха чешките филми, което пък за нас - българските кинаджии, е твърде интересно и поучително явление, защото до преди 12 години деляхме обща черга. Ала докато ние все още не успяваме да я закърпим криво-ляво, чехите са дръпнали толкова силно напред, че вече стават обект на интерес и внимание дори зад океана! И то не само заради "Оскар"-а на Ян Сверк ("Коля"), нито пък за другите им престижни отличия, а защото на практика не само са възстановили своето филмопроизводство, ами вече зидат основите на истинска модерна киноиндустрия! Тези думи не са пресилени - официалната статистика сочи, че днес в чешкото кино, телевизионна продукция и реклама се въртят около 100 милиона долара годишно! А това вече се оказва сериозно перо дори за националната икономика, с което се съобразяват финансистите и бизнесмените, дето иначе много-много не се вълнуват от арт-емоции и творчески напъни. Естествено, този подем дава и художествени резултати. Сериозните чешки критици избягват да употребяват вестникарското клише "второ чешко чудо", но признават реалното навлизане и вече авторитетно присъствие на поне десетина много талантливи млади режисьори, които освен това великолепно се ориентират в кинопазара и предлагат на зрителите не само умни и зрели филми, но и увлекателно зрелище, продавано успешно и в чужбина. Голямата награда "Кристален глобус" за "Годината на дявола" на известния вече Петер Зеленка ("Копчета") е илюстрация за реалното място на чешкото кино във всеки авторитен фестивал. В това отличие няма куртоазия към домакините - филмът е талантлива игрална мистификация с документални персонажи за съдбата (самотата) на артиста. Ала остава въпросът (поне у мен) защо тъкмо това заглавие е предпочетено като чешки състезателен филм, а не например убедителния дебют "Диви пчели" на младия Богдан Слама - великолепно продължение на най-добрите традиции от епохата Менцел, Форман, Хитилова с доразвито днешно много талантливо наблюдение върху малките и незабележими детайли от света на обикновения човек, в които обаче се крие голямото разбиране за него. Редом с тези филми блести с артистичен талант "Тъмносин свят" на Ян Сверак, който три години след "Коля" отказваше холивудски сценарии, за да направи сега чешко-немски филм, но пак с холивудски почерк - увлекателен и зрелищен (самолетни боеве + добри компютърни ефекти), но все пак доста безсмислен разказ за любовта на чешки пилот и мома англичанка през Втората световна война. Ако добавим към тази "моментна снимка" на днешното чешко кино и успехите им в документалните ленти, то впечатлението за силно движение нагоре е безспорно. Чехите днес правят 15 игрални филма годишно, всички на независими частни продуценти, с минимални държавни пари на конкурсен принцип, но с решаващото участие на националната телевизия. Познатият модел работи и резултатите са налице.
Според "Screen International" чехите при население 10,3 милиона имат 10,4 милиона зрители годишно, а при средна цена на билета 2,5 щ.д. годишните приходи са 26,2 милиона щ.д. Ситуацията в Чехия (на крачка от ЕС) е подобна на големите европейски кинематографии, където също се забелязва засилване на продукцията, нейната активна ориентация към масовата публика, но без отказ от художествени амбиции и без недопустими компромиси. Нещо твърде интересно и симптоматично: голямото американско списание "Variety", което не пуска кьорфишеци, от около година редовно публикува материали за подобряването на европейското кино и за вече доловимата, макар и минимална тенденция, към спад на холивудските приходи от дистрибуцията в Европа. Сигналите отвъд океана все още не са паника, но издават загрижена тревога. Очевидно това е началото (?) на частично преразпределение на пазара. В добавка към този факт, американските независими (indie) продукции вече работят с около 50 % по-малки бюджети и сега един такъв проект може да разчита на 4-8 милиона щ.д., докато само преди 2 години сумите са били 10-20 милиона! "Variety" иска да изпревари евентуалното ново статукво и неслучайно организира в Карлови Вари дискусионна кръгла маса "Eurowood срещу Hollywood" по този проблем с участието на водещи европейски продуценти и режисьори начело с майстора на добрите екшън-трилъри Джон Бурман. Напреженията САЩ - Европа, които бяха декларирани още преди 9 години по повод споразумението GATT (General Agreement of Trade and Tariffs), очевидно са набрали енергия и особено след 11 септември вече издават неприкрита нервност. Загубата на пазарно присъствие, макар и с малък процент, винаги боли. Наистина, Холивуд е само част от големия процес, но с твърде важно място и огромно влияние на медийния пазар, който формира и мултуплицира ефекта в много други области. Работата обаче е там, че и в Европа нещата не са идилично-нежни. Ферментацията на новото обединено пространство още не е приключила и това най-добре се видя в много добрия френски филм "Европудинг" на талантливия Седрик Клапиш - артистичен и ироничен поглед отвътре в "тестото" на недопечения пудинг, което още втасва и не е съвсем ясно днешните млади европейци как ще се разбират утре в обединена Европа. Ненатрапчивото режисьорско послание е оптимистично, но горчивата ирония оставя своя вкус и въпреки това филмът заслужено спечели наградата на въодушевената публика.
На този фон ние - кандидатевропейците, бяхме в програмата "На Изток от Запад" (където сме си реално) с "Писмо до Америка" и "Съдбата като плъх" и 4 филма от НАТФИЗ в студентския конкурс - всички преминали с добър зрителски интерес, но "Variety" и "Screen International" кой знае защо не пишат за нас.
При този 10-дневен изморителен маратон и денонощно търчане от зала в зала, на пресконференции и лични срещи, и аз имам право на свой зрителски фаворит - той е прекрасният норвежки "Елинг" (реж. Петер Нийс, номинация за чуждоезичен "Оскар" 2002). Филмът разказва с огромно човеколюбие, изящна драматургия, перфектни актьори и точен драмо-комичен диалог за всекидневните усилия на двама психо-самотници да се интегрират в обществото и да намерят своето щастие. Мнозина "нормални" в кинозалата също го нямат, а "Елинг" им го дава. Макар и само за 90 минути! Ала никак не е малко, когато киното от трептяща светлинна илюзия върху екрана успее да се превърне в надежда!

Божидар Манов


Доц. д-р Божидар Манов е преподавател по "Филмова критика" и "Теория на изображението" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и в НБУ. Автор на множество публикации в печатни издания, както и на книгите "Теория на киноизображението" и "Дигитална аудиовизиия". Вицепрезидент на ФИПРЕССИ.
37-ми международен филмов фестивал в Карлови Вари,
4-13 юли 2002



Наградите:

Голямата награда Кристален глобус (и 20 000 щ.д.): Годината на дявола, (Чехия, 2002, реж. Петер Зеленка);

Специална награда: Никъде в Африка, (Германия, 2001, реж. Каролине Линк);

Награда за режисура: Асгар Масомбаги ("Халед", Канада, 2001);

Най-добър актьор: Уйлям Мейси ("Фокус", САЩ, 2001, реж. Нийл Славин);

Най-добра актриса: Угла Егилсдотир ("Смехът на чайката", Исландия, 2001, реж. Агуст Гудмундсон);

Награда на ФИПРЕССИ: Никъде в Африка;

Документален филм над 30 мин.: Дъщеря от Янан (Япония, 2001, реж. Каору Икея);

Документален филм до 30 мин.: Село В. (Чехия, 2002, реж. Филип Ремунда).