За двутомника на Гройс - II

"Ние трябва сами да проявим интерес към описване, систематизиране и осмисляне на теоретическите си разсъждения", пише Любен Гройс. Неговите статии и режисьорски анализи са резултат от този целенасочен интерес към осмисляне на режисьорската работа, на режисьорската професия изобщо. От гледна точка на теоретизирането върху режисурата не винаги може да се постави ясна граница между теоретичните му статии и разсъжденията върху пиеса, автор или персонаж. Във всеки, написан от Гройс, текст, обаче, е отчетливо търсенето на история, правила, логика на развитие, на конкретни опори в професията на режисьора. Както и умението му да очертае ясно логиката на едно действие - независимо дали става дума за действието в "Отело", "Учени жени", за ставащото в театъра на 70-те ("Едно десетилетие режисура") или за поведението на Медея. Теоретическата недостатъчност при обучението в професията на режисьора е импулсът, който вероятно е в основата на неговите разсъждения върху действения анализ, битовизирания Станиславски и противопоставяния му Брехт, върху декора и костюма, върху т.нар. натуралистичен и условен театър.
Разсъжденията му върху театралните процеси у нас и в европейския театър (за който той уточнява, че наблюдението е отчасти възможно) дават представа не само за предпочитанията му, но и за собствения му възглед за театър.
Коментирайки предимствата и недостатъците на "натуралистичния" и "условен, метафоричен" театър, както на Брехтовата теория за отчуждението и "органичната" игра при Станиславски, Гройс всъщност се опитва да опише своето търсене на театър на "асоциативното обобщение" ("Натура и обобщение"). В неговите статии бихме могли да разчетем желанието му за театър без крайности - емоционални, рационални, визуални и пр., но театър, в който всеки елемент, всеки детайл е на мястото си, част от една цялостна, логична конструкция. Тъкмо умението за изграждане на такава конструкция на представлението се явява режисьорската професия. За зрителя тя е невидима, за него трябва да остане цялостният образ. Цялостният образ на един свят. Би могло да се каже, че това е светът на една пиеса или на нейния автор, но, струва ми се, че по-точно би било да се каже - на режисьора. Защото статиите, режисьорските анализи на Любен Гройс, в които е отделено толкова много внимание на автора, на пиесата, на анализ на образите и взаимоотношенията, всъщност открояват идеята за авторски, режисьорски театър; изграждането на спектакъла като изцяло авторско произведение на режисурата. Неговата упорита, усърдна изследователска работа върху Шекспир или Молиер, или върху националната ни драматургия е работа по извайването на собствен "театър", на авторска гледна точка върху Театъра. Имената на големите режисьори от този период (не само в нашия театър) са имена на Автори - създатели на цялостна концепция за театралното изкуство - и едва ли ще бъде пресилено, ако кажем, че името на Гройс е сред тях.
Това е вече история, но неговите действени анализи, неговите режисьорски "дневници" ще бъдат ценно четиво за (не само) студентите по режисура. И не защото просто биха видели интерпретацията на Гройс върху конкретна пиеса. Но и заради изключителната прецизност в анализа на всеки образ, проблем, сцена, взаимоотношения, жанр и пр.; изобщо заради възможността да изследват, да изучават спецификата на режисьорския анализ на една пиеса.
Ако някому подобно усилие би се сторило излишно и старомодно, може да прочете поне "Режисьорът и творческият облик на театъра", където Любен Гройс описва две основни "начала на творчество в нашия театър - интуитивно-спонтанното и професионално-съзнателното" и напомня, че: "Професионално-съзнателният план на обновление е продължение на интуитивно-спонтанния. Рискът за всеки творец се състои в това да не пропусне онзи момент, когато трябва да се прехвърли от единия влак на другия."

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

данни