Телевизия без култура

От телевизията, знаем, не може да очакваме кой знае какви интелектуални екстри. Тя е медиа на широката публика, следователно целта й не е да се харесва на умните, а да се харесва на многото. ARTE, френско-германският културен канал, даде ярко доказателство: той особено не върви и дори в един момент се заговори за закриването му. В България подобна авантюра все още не е предприета, пък и едва ли някога ще бъде предприета: ние все още не можем да си оправим обществената телевизия, камо ли да мислим за културна. А и каква ти култура във време, когато мало и голямо е оскотяло от хроничното безпаричие и в акъла му е само как да върже двата края и този само месец. За следващия не става дума: е, но как при подобна краткосрочна екзистенциална перспектива някой ще се сеща за култура - дейност, прицелена във вековете, не в отлитащия миг?! Никому не пука, никой не го е грижа; вечността отдавна е спряла да съществува, в България съществува единствено тук и сега.
Въпреки това кажи-речи всяка телевизия си има предаване за култура. БНТ е отделила специално програмно време всяка сутрин от 9 до 9.30, течат още "Кръгове" и "Суматоха". bTV представя своето "Иначе", по М-SAT тече предаването "Кулоартно", "Нова телевизия" се отчита с филмова кинокласика. Но тъкмо защото културата не е приоритет на телевизиите в България, по всички тях тя бива експонирана скучно, мудно, безцветно (особено се отличава тук сутрешният културен блок на БНТ). Само "Кръгове" се опитва да бъде малко по-различно, но този опит му стига само да разклаща камерата в нестандартни ракурси, да ни засипва с дъхави метафори и да се наслаждава на една естетика тип списание "Егоист", твърде далечна, прочее, от стойностната култура. Фактът, че за класацията си за културна изява на седмицата авторите на предаването са сметнали за ненужно да търсят мнение на журналист от в. "Култура" е сам по себе си показателен за сериозността на погледа към българската култура, реализиран в "Кръгове". "Суматоха" от своя страна продължава да се държи единствено и само на инерцията, за него нищо повече не бива (и не може) да се казва.
Малко по-иначе стои въпросът с "Иначе". Водещата Гергана Стоянова, личи си, няма достатъчно увереност, за да направи едно наистина по-различно предаване. В избора си на теми и гости разчита на утвърдени имена, страхува се да рискува, да пропагандира по-нестандартни форми на изкуство и творци. Набляга върху институции и върху институциализирани имена, с което отива по дяволите заявеното в сайта на предаването: "Иначе" се опитва да изследва и запознава публиката с личности и събития, определящи културните процеси в страната". Защото част от тези "определящи културни процеси" са не само водещите имена (това е безспорно), но и онези странни експериментатори, чиито изследвания днес може да ни се струват безсмислени, но които впоследствие може да се окажат сред числото на най-перспективните арт-тенденции. А леко инфантилната фамилиарност, с която се обръща водещата към своите зрители, окончателно превръща предаването в скучно и досадно за гледане.
По другите телевизии не е по-различно с тази само разлика, че те твърдо държат на регионалния принцип. СКАТ осветлява Бургас, ЕВРОКОМ-България - Пловдив, ТОП - Североизточната част на страната. Което за творците е добре дошло - пословично е тяхното натискане да се появят на телевизионния екран, но за зрителя е кошмар: както преди самия репортаж той нищо не знае за съответния творец, така нищо не знае и след него. Остава си в неведение. Също както в неведение са българските телевизии за истинските процеси в българската култура.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин