Победи и поражения

За двадесети път Международен балетен конкурс във Варна

От 15 до 30 юли за двадесети път Варна се превърна в център на световния балет. Единодушно бе мнението сред състезателите, че най-старият конкурс е и с най-тежка програма: шест вариации или три па де дьо плюс две модерни хореографии. В същото време младите хора, не без доза самоирония, отчитаха, че конкурсната програма е твърде усложнена от примамливостта на морето.
Но всичко това вече са спомени от разгара на лятото.
Значението на Варненския конкурс, влиянието му върху процесите в световния балет не подлежат на съмнение. И това ни кара, макар и от една по-голяма дистанция във времето, да се вгледаме в детайлите на двадесетото му издание.


Звездите. Едно от измеренията на варненския авторитет са звездите, чиито имена непрестанно се изреждат и чиято кариера води началото си от легендарния летен театър. Другият показател за почитта и любовта към най-стария балетен форум е стълпотворението от знаменитости във Варна - те дойдоха тук като педагози или просто като гости на конкурса. Ще изброя само някои от тях - Оливър Мац и Щефи Шерцер - лауреати на Варна и премиер-солисти на Дойче опер в Берлин, Ото Бубеничек - лауреат на Лозана и премиер-солист на балета на Ноймаер в Хамбург, Николай Цискаридзе - лауреат на Москва и премиер-солист на Болшой, Любов Кунакова - лауреат на Варна и звезда на Мариинския театър в Петербург, легендарната прима на Болшой - Наталия Безсмертнова. "Звезден" бе и съставът на журито, в което влизаха емблематични личности на световния балет като Юри Григорович, Мишел Денар, Дмитрий Симкин. Всички изброени имена са на действени личности, които са в центъра на вниманието на публиката и медиите чрез работата си в различни области на балетното изкуство.
Силните духом бяха другите герои на конкурса. Какво добави юбилейното издание към 38-годишната история на конкурса и с какво ще се запомни? В организационно отношение - с гъвкавостта. По отношение на състезателния хъс - със способността да се справяш с непредвидени обстоятелства. Непостоянствата на времето напомни за рисковете, които крие откритата сцена - красивата зелена емблема на Варна. До решителния трети тур конкурсът успешно минаваше между капките. Все пак неспиращите дъждове принудиха организаторите да не рискуват и финалният трети кръг се проведе в Двореца на спорта. На изнервящата несигурност и напрежение устояха наистина не просто най-добрите, но и най-силните духом. Именно за това наградите на тазгодишния конкурс бяха не само знак за майсторство, но и признание за издръжливост и воля за победа.
От обявените 144 участници се потвърдиха 126, а в крайна сметка броят на състезателите се оказа 93. За съжаление очакваната с интерес група от Куба начело с легендарната Мирта Пла, която трябваше да е член на журито, не пристигна поради финансови затруднения. От няколко конкурса насам липсва и силно френско присъствие - най-вече това на възпитаниците на училището към Гранд Опера в Париж. Смъртта на големия балетен критик Андре Филип Ерсен бе посочена като една от причините за липсата на ярки и запомнящи се френски състезатели. "Докато беше жив - спомня си доц. Емил Димитров, - той успяваше да води силни групи от родината на класическия балет."
Въпреки това палитрата от националности бе пъстра, а очакванията големи. Представените страни бяха 28 - измежду тях Армения, Молдова, Монголия - непознати за предишните конкурси. Силно бе участието на Полша - с чудесно обучени, стилни и елегантни представители, излъчили двама финалисти с едно отличие първа степен. На този конкурс, след дълго отсъствие, се явиха и достойни представители на руската школа и то от главните й центрове - Москва и Петербург. За първа година нямаше нито един кандидат от Гърция, чието многолюдно участие бе симптоматично за конкурса. Това донякъде обяснява и по-ниската численост на участниците тази година.
Превъзходството тази година принадлежеше на старшата група. Единодушно се отчете от жури, педагози и състезатели, че мъжкото представяне е забележително. Танцьори като Бурак Джебеджи от Турция, Казбек Ахмедяров и Руслан Савденов от Казахстан, Константин Виновой от Украйна на друг конкурс биха взели награда, а на този не успяха да преминат на трети тур. Доказателство за силната конкуренция при мъжете бе и численото съотношение на допуснатите до трети тур състезатели от старша възраст - общо 12, измежду тях 4 жени и 8 мъже. Всеки един от осемте финалисти бе с равни шансове за награди. Доброто здраве, психическата стабилност и качествата на модерната хореография в последния ден определиха призьорите. В този контекст не мога да не подчертая високата стойност на представянето на наградените българи.
Златният медал за Бойко Досев и сребърният за Александър Александров нарежда тези състезатели не просто сред съзвездието на варненските лауреати. Тяхната победа е непозната от времето на първите конкурси, съпътствани с успеха на българския балет. Медалите на двамата българи донесе радост на много хора, но най-вече на техния преподавател в училище - живата легенда на българския балет Бисер Деянов. И Александър Александров, и Бойко Досев се готвиха с други педагози за конкурса - Ясен Вълчанов и Ото Бубеничек. Но без добрата основа развитието им едва ли би било така успешно. Вълнуващо бе да се види педантът, безпощадният перфекционист, строгият и вечно недоволен Бисер Деянов искрено зарадван и горд с възпитаниците си. "Добър е този учител, който бъде задминат от учениците си" - през 1974 г. Бисер Деянов бе първият българин, спечелил злато сред мъжете; майсторство като неговото трудно може да бъде постигнато, но поне откъм златно покритие ученикът достойно се е наредил до учителя си.
На този конкурс в различни изказвания многократно се споменаваше, че във Варна няма запомнящи се личности - истински артисти. Всъщност чували сме това твърдение и в други години. Носителят на юбилейната награда Арсен Мехрабян бе едно от опроверженията. Едва двадесетгодишен, а още с първите движения грабва сърцата на публиката. Това го могат само най-големите. И очевидно младият арменец съвсем скоро ще е сред тях.
Провалите. Докато журито е било истински затруднено при излъчването на победители при мъжете, то и четирите жени бяха наградени. Всъщност те се открояваха от масата още от самото начало. Златната медалистка Джин Яо е безспорно балерина с качества. Но ако се върнем отново на изказванията, че отсъстват личности на конкурса, то тя бе жива илюстрация на това твърдение. Красива, обучена, технична и безлична. Освен това на първи тур най-успешната китайска двойка Джин Яо и Джан Яо допусна непростим за професионален танцьор гаф. В изпълнение на па де дьо на Никия и Солор от "Баядерка" появата на сянката на Никия се извършваше по следния начин: както си седи пред публиката, с ръце на кръста, балерината прави три крачки напред, застава в много изискана одухотворена поза, след което се връща в изходно положение, отново с ръце на кръста. Докато състезателката танцува, партньорът си оправя костюма, обръща се с гръб към публиката, прави движения на загряващ се преди старта спортист... Всичко това се случва пред недоумяващия поглед на зрителите. Напомням, че в това па де дьо героят страда за смъртта на любимата си, че отчаяно преследва нейната сянка и че в тази връзка на всеки конкурс се говори за вярно пресъздаване на образ. С две думи - за подобна "сценична изява" се поставя под съмнение професионализмът и интелигентността на танцьорите. Дори следва и дисквалифициране. Дори самото изпълнение да е било технически безупречно, както бе в случая.
Въпреки че китайските състезатели бяха най-многобройната група в трети тур, те не заявиха категорично превъзходство, както в други години. Същото се отнася и за цялостното азиатско участие, особеност на тазгодишния конкурс бе, че сред финалистите нямаше нито един представител на Япония. Що се отнася до китайските участници, особено сред младшата група имаше многообещаващи танцьори, но като цяло липсваха одухотворените, сякаш "дематериализирани" изпълнители от предишните състезания.
Школите като цяло очертаваха богата палитра. Почти всяка школа имаше своите силни представители, без да доминира, и това бе едно от достойнствата на конкурса. Най-впечатляваща при жените бе Елен Буше - безупречна линия и стил, забележителни балетни "френски" крака, рисуващи точно и изящно движение. Буше бе еднакво силна и в класическия, и в съвременния репертоар, универсална балерина. Изпълнението й във "Фестивал на цветята" бе като оживяла картина на Вато. Заедно с Бойко Досев показаха едно от най-верните и красиви изпълнения на стила Бурнонвил.
Сред младшата възраст борбата не бе така напрегната и непредвидима. Публиката дълго ще помни одухотвореното изпълнение на Медора от "Корсар" под дъжда на красивата полякиня Изабела Соколовска. "Звездно бъдеще" се разпознаваше и в изпълненията на Мария Кочеткова - възпитаничка на училището към Болшой. В нейното представяне проличаха най-хубавите черти на руската школа - въздушни скокове, отчетливи движения, убедителна техничност, представена с лекотата на детска игра.
Като цялостно обобщение за изпълнителското ниво на Двадесетия юбилеен международен балетен конкурс - Варна 2002 ще цитирам председателя на международното жури проф. Юри Григорович - "Това, с което конкурсът категорично се е променил от времето, когато за последен път бях тук, е повишаването на общото професионално ниво на артистите. Преди години имаше изпълнители, които ми беше неудобно да наблюдавам. Сега такива почти отсъстват."
Що се отнася до българското участие, наред с незапомнения успех на златния и сребърния медал в старша възраст, не могат да се избягнат въпросите около представянето на младшата група. "Смятам, че изоставането по отношение на постиженията, показани тук, е видимо при българите в младша възраст. " - отбеляза справедливо проф. Луканов. Подборът на българските състезатели сега бе по-прецизен. Такива, "от които да се чувстваш неудобно" почти нямаше. Но като цяло нашите деца отстъпваха - като техничност, актьорско присъствие и издръжливост. Ще припомня факта, че почти всичките ни участници бяха сред наградените на последната национална среща на млади балетни изпълнители "Анастас Петров", а две трети от тях не преминаха и на втори тур.
Танц - центровете. Съвременните хореографии бяха една от тръпките на конкурса. Там танцьорите показаха овладяна пластика, но липсваха запомнящи се съдържателни номера. Големият празник на този конкурс се наричаше Джон Ноймаер. Представените три откъса от най-новите му постановки - "Месия", "Силвия" (в изпълнение на Бойко Досев и Елен Буше) и "Нижински" (в изпълнение на Арсен Мехрабян), изправиха на нокти публиката и силно допринесоха за високите отличия на изпълнителите. На тазгодишния конкурс се наблюдаваше нещо интересно - в противовес на националните школи имаше и присъствие на балетни центрове, в които се учат и работят представители от различни националности. Най-ярко бяха представени тези от училището "Кранко" в Щутгарт и Ноймаер център в Хамбург.
Представителите на Щутгарт бяха руснакът Сергей Кейлик и молдовецът Улиан Топор (и двамата с немско гражданство). А представителите на Ноймаер център бяха французойката Елен Буше, арменецът Арсен Мехрабян и българинът Бойко Досев. Но докато Кранко - център съхранява репертоара на патрона си, то Ноймаер е сред действащите колоси в съвременния танцов свят. Това е личност, която не само поставя, но и изгражда школа, екип от съмишленици и творци. Знаменателен е фактът, че наред с хореографиите на Ноймаер, със собствена творба бе представен и един от най-ярките му танцьори - чехът Иржи Бубеничек - "Произведено на земята" (в изпълнение на Арсн Мехрабян). Ноймаеровият дух на търсене, усет към подходящата форма и ритъм, в същото време съвършено различна, собствена пластика, динамичност и експресивност отличаваха хореографския маниер на Иржи Бубеничек.
Фактът, че всички представители на двата центъра са сред призьорите, говори за високата им класа. Не без чувство на национална гордост отбелязвам факта, че Бойко Досев е първият българин в звездната трупа на Ноймаер. "Радвам се, че си попаднал на място, където си научил това, на което аз не успях да те науча" - тези думи на Бисер Деянов, отправени към Бойко Досев след първия тур, красноречиво потвърждават личния и професионален успех на младата ни звезда.
Юбилейният Варненски международен балетен конкурс отшумя, страстите са утихнали, наградените вече са известни и сигурно тепърва ще стават още по-популярни. Най-старият конкурс в света прекрачи напред към четиридесетте си години.

Мария Русанова

Мария Русанова е балетна критичка, преподавателка в Националното училище за танцово изкуство.