Изложба - Аполония 2002
Откриването на изложбата на 29 август изпревари с един ден официалното начало на празниците на изкуствата в Созопол. Произведенията на Петър Дочев, Станислав Памукчиев, Иван Русев, Ивайло Мирчев, Йордан Кацамунски, Стоян Цанев, Милко Божков, Светлин Русев, Росен Донев и Иван Бахчеванов заемат двата етажа на созополската градска галерия. Селекцията е на самоковския галерист Иво Масларски. Включените художници и творби се отличават с подчертана елитарност. Всички, отдавна вече утвърдени автори, се представиха предимно с познати на публиката работи. Добре известни са пейзажите на Светлин Русев, експресивните платна на Ивайло Мирчев, графиките на Стоян Цанев и Милко Божков. Отново имаме възможност да се срещнем с мраморните колони на Иван Русев, с творби на Станислав Памукчиев от цикъла, който разработва през последните години. В изложбата са включени и няколко малоформатни рисунки, изложени като музейни експонати под стъклени "витринки", висящи на стената. Донякъде различна, но все пак приобщена към останалите е и една чисто бяла творба на Памукчиев, в която върху бял "варосан" фон се открояват релефни контурни квадрати. Тази "картина" по различен начин се свързва със стремежите на художника към преоткриване на дълбоката връзка на човека със земята, но и към трансцендентното.
Петър Дочев, който използва предимно тъмните тонове, тук показва светли, бели творби, като в някои е включил и цветове. Светлината преосмисля чувствата и създава усещане за извисеност в безплътността си. Светли са и картините на Йордан Кацамунски - предимно пейзажи с преплетени дървесни стволове и клони в бледи цветни нюанси. Трите дървени инсталации на Иван Бахчеванов дават плътност на изложбата. Едната - стълба (към небето?), а другите две - удивителни дървени пластики, приличащи на странни апарати с неизвестно предназначение, са снабдени с лупи, свещи и фенери.
Безспорен център на изложбата е библиофилското издание "Думи и графити". Издадено в 40 екземпляра, то включва 31 тристишия на Борис Христов и офорти на Милко Божков. Художникът е постигнал чрез рисунка идеалната визуална форма на изящната поезия в духа на Хайку, в която пеперудата е
Свела криле над окосения цвят,
тя е вдовица,
дошла на гроба със сватбена рокля.



Светла Петкова