Bashing the krauts* по японски

Германците - ако си позволя това обобщение - имат сериозни проблеми със собствения си образ. А околният свят, кога неволно, кога злорадо, допълнително задълбочава тези проблеми. Два случайни примера от последните седмици. Медийно изследване установило, че за една година Германия била спомената 27 пъти в новинарските емисии на големите телевизионни канали в САЩ. Цифрата е твърде скромна, но още по-неприятно от германска гледна точка е обстоятелството, че половината от тези споменавания са във връзка с националсоциализма - един наистина зловещ период, който обаче заема едва 12 години от германската история. Вторият пример е кампанията срещу еврото във Великобритания, където актьор, дегизиран като Хитлер, заплашва британците от телевизионния екран с лозунга: "Един народ, един Райх, едно евро!"
Националсоциализмът наистина сериозно обременява самочувствието на доста хора в Германия, но не е само това. Клишетата за германеца като ограничен и педантичен любител на реда, без чувство за хумор и със склонност да налага възгледите си на околните, също са важен елемент от трайната дискусия на тема "Какви сме ние и как ни виждат другите?". Нови, свежи и отчасти необичайни аргументи в тази дискусия въведе наскоро университетският професор Флориан Кулмас с есеистичната си книга "Германците крещят", която вече претърпя втори тираж в реномираното издателство "Роволт". 53-годишният Кулмас, който в момента е преподавател по японска история и култура в Дуисбург, прекарал близо 20 години от академичната си кариера в Страната на изгряващото слънце и след завръщането си в Германия наблюдава страната и нейните граждани с изненадващо бистър, остър и критичен поглед. Между другото, една от темите му е именно "чужденец в собствената си страна", тъй че Кулмас очевидно добре разбира предимството си: да пише за Германия, без да се разсейва от хилядите детайли, които биха направили впечатление на чужденеца, и същевременно да я анализира през външна оптика. Професорът въвежда и една формулировка, която на пръв поглед звучи шокиращо - "тъпотата на културата", - но в същото време поставя на фокус основната му теза: потопени в своята национална култура, малцина съумяват обективно да диагностицират нейните неадекватности, сенчестите й страни, клишетата, стереотипите, конвенциите, лошите автоматизми, дори бързопреходните й моди.
Още в заглавието "Германците крещят" Кулмас формулира главната си критика: нравите в Германия са загрубели, общуването е деградирало до плебейско равнище. Иронично, дори саркастично и същевременно с изтънчен и многопластов език, авторът въвежда в есетата си формалната японска гледна точка, светоусещането на хората, които - според неговия израз, "ходят винаги по чорапи" и чуват подкованата германска походка като чудовищен тропот. Кулмас пише: "Кажи ми на какво се смееш и аз ще ти кажа какъв си. В германската всекидневна култура навред присъства вербализацията на продукти, органи и процеси от метаболизма на животинския и човешкия свят. Фекалиите се явяват във всички граматически форми, като съществителни, глаголи, прилагателни. Вечното спрягане на цинизми вече не прави впечатление никому, тяхното изговаряне не се възприема като агресия към околните. Поразителна е степента, в която вулгарностите присъстват в речника дори на хора с добър вкус, които уж вярват, че такива формулировки са свойствени само за вулгарните хора, а в същото време сами непрекъснато споменават човешките отпадъчни продукти."
Това звучи като консервативна критика към развиващото се германско общество, но първото впечатление отчасти заблуждава. Флориан Кулмас всъщност атакува "тъпата култура" от либерални позиции, той се опитва да разчупи табутата, с които фракцията на политически коректните е оградила така наречения народ. Кулмас си позволява да изрече по адрес на своите сънародници такива упреци, каквито нито един местен политик не би могъл дори да помисли, упреци, за които е бедна фантазията и на многобройните външни критици, практикуващи "bashing the krauts" най-вече в британската и в североамериканската. При това, авторът натиска тъкмо там, където най-много боли: липсата на обективна самооценка, грубостта, незачитането на другия, даскалския манталитет, безсмисленото бюрократизиране и официализиране на всекидневието. Но книгата въпреки всичко не е някакъв яростен, антигермански памфлет - успоредно с фината ирония, читателят усеща и болката на Кулмас от факта, че германците с много зор са си подредили един живот, в който не се чувстват щастливи: "Защото въпреки благоденствието обществото не излъчва удовлетвореност."
Този елементарен извод навярно звучи изненадващо за хората извън Германия, но всекидневието вътре в страната непрекъснато го потвърждава. Именно поради това "германците крещят", обобщава авторът и с много хумор прекосява делника на своите сънародници и съграждани, за да илюстрира тезата си. В книгата му се натъкваме на типажи и ситуации от днешна Германия, които са хем христоматийни за всички антигермански клишета, хем изненадват с нетипичност. Недоволните и мързеливи хамали, обсебените бюрократи, документът като фетиш, маниакалната любов към титлите, страхът да се скъси дистанцията и да се говори на малко име, кафкианските перипетии в борбата срещу еманципиралата се администрация, небрежните възпитателки в детската градина, безгрижните учители, масовото убеждение, че работата всъщност е само досадно прекъсване на свободното време, надутото самочувствие на църквата - всичко това звучи отчасти познато, отчасти твърде странно на фона на класическата представа за германците. Разбира се, Кулмас разсейва читателското объркване, напомняйки непрекъснато, че сравнява своите сънародници не с другиго, а с "ходещите по чорапи" японци, за които всяко закъснение на влака е новина по телевизията. Обаче есетата на професора умело се справят и с опасността да бъдат възприети единствено като апология на японското общество. В забавните, всекидневни истории, често се появява и друг паралел - със съседна Холандия, която Флориан Кулмас с пълно основание щрихира като общество на бъдещето: либерално, свободно, шарено, зачитащо личното пространство.
За познавачите на Германия книгата на Флориан Кулмас освен всичко друго се чете и като трезва равносметка за успехите и провалите на антиавторатираната революция във ФРГ след 1968 година. Наистина, тогавашните студентски протести радикално промениха обществото и го освободиха от националсоциалистическия мухъл, признава авторът, но обратната им страна става видима едва днес с деградацията на образованието и на нравите, с ширещия се безпардонен популизъм, с безкрайното дрънкане, което - дегизирано като дискусия - задръства комуникационните канали. По тази тема авторът цитира и проучване на Оксфордския университет по поръчка на ЕС сред европейски мениджъри, което е било проведено и в България. Изводите от това проучване за Германия Кулмас анализира така: "Германците, чиято точност навремето беше плашило и същевременно обект на присмех, сега са най-немарливите и показват най-голяма търпимост към неточността. Нима ще бъде преувеличено, ако видим тук резултатите от 1968? Точността, коректността, добрата организация, дисциплината и последователността бяха обявени за движещата сила, довела педантично и целенасочено до концентрационните лагери. На фона на големия ужас те бяха деградирани до някакви рецепти, с чиято помощ се е прикривало моралното крушение."
Книгата на Флориан Кулмас "Германците крещят" е от най-задълбочените и изящни културно-критически публикации, на които съм попадал в Германия. Последният цитат не е типичен за иначе лекия й тон и за остроумния диалог, в който тя влиза с модерния разказ за междукултурните различия. Но дистанцираното и амбивалентно отношение на автора именно към инерцията на 1968 година е много показателно за една друга, важна тенденция в германското общество напоследък: плавното завръщане в лоното на либералния консерватизъм.

(Излъчено по "Дойче Веле")

* Популярен английски израз за обругаване на германците

Александър Андреев





Културологът Флориан Кулмас и книгата му Германците крещят - връщане към либералния консерватизъм