Разцвет на фикционалните жанрове
Допреди две-три години любимо занимание на изследователите беше разграничаването между факти и фикции, което завършваше с мрачната констатация, че медиите, особено вестниците, разгръщат своите разкази по-скоро в зоната на вторите. Днес тази тема изглежда безнадеждно остаряла. Медийните фикции обаче, за разлика от художествените, не самовъзникват - трябва им поне парченце екшън-реалност (за подкваса). В този смисъл репортерите бяха притеснени, че ги чака сухо лято - един Булгартабак под бледата сянка на Чорни, и толкова. Но събитията им поднесоха професионална изненада: август беше озвучен от престрелки в София, като започнаха да се стрелят, та цяла неделя. Заговори се за поредната гангстерска война. И от това рейтингът на Бойко Борисов (заедно с чаршафите във вестниците) само нарасна. Всъщност, той започна да расте главоломно през зимата след други мрачни събития - трагедията в "Индиго".
Просто такива са законите на фикцията, и по-специално тази в тъй наречената масова култура. Там, за да могат да се включат в действието й и да съпреживеят сюжетите й, зрителите трябва да разпознаят добрия и да се идентифицират с него, независимо дали става дума за банално криминале, филм-катастрофа или шпионска сага. Така погледнато, черната медийна фикция влезе в нов етап, докрай изпълни жанровата норма и най-после разполага със задължителния положителен герой. И преди във високите етажи на МВР се беше появил кандидат за тази роля - Богомил Бонев, яхнал своя любим кон, но той я играеше някак половинчато и институционално сковано. До Бойко Борисов идентификацията с добрия беше в криза; медиите дори бяха обвинявани, че в желанието си да го предложат на своята аудитория идеализират лошите, създават романтичен ореол около откровени престъпници с прякори на растения и животни.
Генералът с висока степен на стилизираност носи основните черти на характерния за масовата култура самотен герой, тръгнал от уестърна, за да стигне до полицейския трилър. Носи ги и като физически данни, и като мимически репертоар, и като поведенчески маниер, и като езикова палитра. Може дори да се твърди, че съвсем според съвременното развитие на жанра, разработката на образа му е усложнена по посока на: служител на закона, който не признава законите, защото сам си е закон. За това помагат както подмятанията за връзки в миналото му с хора "от другата страна на барикадата", така и мъжествено преглътнатите грапавини в отношенията с шефа - министър Петканов, или критиката му на действащи закони.
Теоретичният въпрос е: какъв жанр са получава от съчетанието полицейски трилър с фантастична приказка? Защото нали тъкмо според жанровата норма на последната се появи царят, за да даде публичен живот на генерала.

Георги Лозанов