Хартията стана повод за реализиране на изложба, открита през август в русенската галерия. За разлика от подобни изложби, организирвани из страната, показващи хартията като самостоятелно произведение на изкуството, тук тя беше използвана и с традиционното й приложение - като основа за рисунки, живопис, графика. Според организатора Николай Бузов, е наложително да има подобни предизвикателства, за да се преодолее изобразително-реалистично-комерсиалното начало в изкуството на русенските художници. На поканата за участие се отзовават не малко художници, включват се и гости от Шумен, Варна, Добрич, Пловдив...
"Традиционни" в техниката и подхода към материала са колажите на Даниела Максимова, графиките и рисунките на Пламен Монев, Румен Богданов, Антоний Софев, Огнян Балканджиев, Гошо Георгиев, Иван Кънчев... За цветния "акцент" на експозицията допринесоха Ива Станева с експресивната си живопис, "Гледките" на Николай Бузов, които "светеха" с интересните си колоритни и композиционни съчетания.
За основа на абстрактните си рисунки Красимира Кирилова беше използвала ръчно лята хартия. След специална технологична обработка хартиената каша придобива разнообразни форми и фактури. А когато я оцветим или вградим в нея различни частици, се получава впечатляващ резултат.
Изцяло хартиена картина с рамка и абстрактен мотив, създадена от Вергиния Пенчева, висеше на една от стените. Оригиналните "Храмове" на архитекта Павел Дочев бяха изградени от спираловидно навити в рамка стари тетрадки и книги, които създаваха илюзия за култовите постройки.
Недко Недков се представи с овални по форма "картини", изградени от колажирани тънки пластове хартия в бледи сини, розови и зелени нюанси.
Няколко бяха инсталациите - на Борис Симеонов, на Таня и Георги Пасеви. Кулминацията в изложбата беше инсталацията на Цветан Кръстев "Рециклиране на съдържанието", показваща книги с изрязан на тънки ивици, разпръснат по пода текст, при което от празното поле на страниците се образува дълбока рамка.
Изложбата, дори и да не представя нещо изключително ново, е показала на русенци как да постигнат разнообразие и чрез традиционните средства в изкуството. Най-малкото, което е нужно за раздвижване на тривиалното, е възможността за самопровокация.

Светла Петкова