Втора книжка от първата годишнина на сп. "Християнство и култура" съдържа: в дял "Християнство и истина" - "Пастирът до леглото на болния. Смъртта. Лекар и пациент пред лицето на смъртта: човешките ценности в медицината" от Митрополит Антоний (Блум); в дял "Разговор в редакцията" - Епископ Калистос (Уеър) в разговор с Калин Янакиев, о. Николай Нешков и д-р Николай Михайлов; в дял "В полемичен контекст" - "Църквата в контекста на посткомунистическа Европа" от проф. Христос Янарас и "Православната църква и нейните изкушения" от доц. Калин Янакиев; в дял "Благословен Бог наш..." - "За словото и словесата" от о. Николай Нешков; в дял "Християнство и политика" - "Едмънд Бърк и неговата критика на демокрацията като произволна власт" от д-р Светослав Малинов.
В дял "Пътища" Георги Тенев пита "Каква ни е Елена Алексиева?", представяйки авторката на романа "Синята стълба" и нейното есе "Инструментариум на едно самотно удоволствие", в което четем и следното:
"Какво е това?", чудя се. Какво е това горещо и сияйно нещо, в което съм попаднала? То държи очите ми отворени, понякога дори насила; то залива умората от нощта с друга умора; то влага в ръцете ми някаква прагматична сила, с която не зная как да си служа. Какво е то? Не смея да го погледна, даже под тъмните очила очите ми са неизменно сведени, земята притегля погледа с властно безразличие, нищо повече, но и това ми стига. Дали това е всичко, което може да се види? Няма ли друго? В тази светлина, очертала всяка жила с хирургическа точност, неизбежна, неупотребима, постоянно бълваща себе си - в тази светлина стоя и аз. Това е денят. Името на тази светлина е "ден", каквото и да значи. Не познавам друго такова състояние, друг толкова дълъг път. Започва да се изкачва към нощта, после, тъкмо да свикна с него, внезапно свършва. Не съм подготвена. Вместо тиха ноктюрна радост ме обзема безпокойство. После отново - това, това... Моята част от света - огряна. Няма измъкване, няма прошка."

М. Б.