Речникът на Павис - вече и на български
"Речник на театъра" от Патрис Павис отдавна е познат на специалистите у нас просто като "Речника на Павис". Той е претърпял вече три издания. Първото се появява през 1980, а второто, преработено и допълнено, през 1986. През 1996 се появи и третото издание на един от най-солидните трудове в изменчивата област на театралната теория. За тези 20 години Речникът на Патрис Павис - известният професор по театрални изследвания, особено в областта на театралната семиология - вече се е превърнал в наръчник, помагало, задължителна част от базовото теоретично познание на всеки театрален специалист. С една дума - класика в театралната теория. Така че появата на неговия труд най-сетне и на български език (благодарение на ИК "Колибри") е безспорно силен и значим културен жест на въвеждането му в българската хуманитарна традиция. Но и друго - на въвеждането му в широка употреба в театралната практика, сред студенти от хуманитарните специалности, журналисти и любители. Този речник би представлявал несъмнено сериозна опора на всеки, който се интересува от театър и пише за театър у нас. И най-вече би бил добър (но недеспотичен) съветник особено на онзи, който смята, че театралното произведение е нещо самоочевидно.
Появата на този речник на български език, обаче, е особено важна с въвеждането му в българския театрален дискурс, в неговата собствена специфика и терминологична традиция. Впрочем, в това е най-голямото изпитание пред всеки преводач на речници и преводачите на това издание - Росица Ташева, Румяна Станчева, Наташа Куртева, Елизария Рускова и Мишел Ников - са издържали изпитанието.
Преводът е направен по третото издание на Речника. Закъснението в излизането му на български може да се види и като предимство, защото българският читател вече притежава съвременния му, актуализиран вариант. Един от най-добрите речници в театрознанието, този на Павис, предлага ясна теоретична рамка, която вече трето издание успешно удържа яснотата на теоретическия поглед към динамиката на театралната практика, към нейната разноречивост и дори противоречивост. Огромното му предимство е в успешното удържане на тази рамка при строгото разграничаване и проследяване в историческата употреба на понятията, в разширяването на границите на театралната теория и интегрирането в нея на дискурсивни практики, разширяващи самата територия на театралното, на понятието за театър изобщо.
В предговора към изданието Павис шеговито отбелязва, че съдбовността на азбучния ред е променена в третото издание, което започва с "абстрактност" вместо, както досега, с "абсурд". Ценността на този речник е тъкмо в това, че съзнава относителната "съдбовност" на всяка теоретична конструкция. В изданието, което българският читател вече има, са направени множество промени и актуализации на традиционни понятия с оглед практиката на 80-те и 90-те (например на "актьор"!). Включени са статии като "медии и театър", отчитащи огромното влияние на медиите върху съвременните изкуства, или например "въпросник" (различно от познатите "анкети"), отговаряща на нарастващото внимание към изследване на зрителския интерес. В този смисъл, Речникът дава представа за движението на понятийните граници, без да ги релативизира, а повече, за да провокира теоретичния размисъл върху театралното изкуство.
Разположен в структуралистката традиция, речникът съзнава добре своето място върху съвременната хуманитарна сцена. В предговора си Павис го защитава достатъчно категорично: "В нашето време на несигурност в идеите, когато хуманистичното наследство се ликвидира между две "разпродажби" на твърде бързо излезли от мода понятия, време на херменевтични "нововъведения" или крещящи постмодерни похвати, ни се струва, че, за да не се поддадем на теоретичния релативизъм и естетизъм, историческият и структурален размисъл, ни е необходим повече от всякога." Излизането на Речника на Павис вече и на български е възможност за читателя да размишлява и над този ясно поставен от автора проблем.

Виолета Дечева