Пушкин на Файнс

Марта Файнс би трябвало да е заклета романтичка-русофилка, за да избере за кинодебюта си екранизация по знаменития Пушкинов роман в стихове "Евгений Онегин". Предположението се потвърждава от самия филм.
Пушкин е една от руските емблеми по света, в родината си - обект на параноична любов, а безсмъртното му произведение "Евгений Онегин" е толкова популярно, че в Москва или Санкт Петербург може да ви го рецитира и случаен минувач. Навярно поради пиетета към Поета, в родината му са посягали към неговия Онегин само два пъти (през 1911 и през 1959). Освен това, романът е толкова руски, че всяко чуждо посегателство към него изглежда a priori обречено на снизходителна усмивка.
Така че британското разгръщане на "Онегин" е доста смело предизвикателство. В амбициозния проект са включени три от шестте деца на семейство Файнс: самата режисьорка Марта, прославеният й брат Рейф (в ролите на Онегин и на изпълнителен продуцент) и композиторът Магнъс. И още - Рейф Файнс цели седем години е подготвял този филм. "Онегин" е най-сетне и в нашите видеотеки и се радва на голям интерес. Който е чел романа, неуморно сравнява. Който не е - съпреживява. Защото центърът на "Онегин" е именно любовното разминаване между циничния дворянин Евгений и простодушната провинциална девойка Татяна (Лив Тайлър). Тоест филмът се отказва (и има си хас!) от изключителните Пушкинови проникновения за Русия от началото на ХIХ век с нейните нрави, заблуди, прелести...
Филмът горе-долу следва познатата фабула: на Онегин му писва светския разгул и той бяга в имението на починалия си чичо, където среща помешчика-поет Ленски, който е годеник на Олга, сестра й Татяна се влюбва в него, пише му писмо, Онегин я отблъсква, убива Ленски на дуел, заминава, връща се след шест години, вижда вече омъжената Татяна, влюбва се в нея, пише й писмо, тя го отблъсква... Всичко това тече мудно и обстоятелствено, с гарнитура от визиони.
Разбира се, има и натрапчиви несъответствия с романа, но това са рисковете на екранизацията - всеки филмов автор, посегнал към литературата, я адаптира по свой си критерий.
"Онегин" е красив с пейзажите в мъгла, портретите в здрач, костюмите в контраст... Но въпреки видимото старание за автентизъм, и лицата, и прическите, и кройките, и музиката (мазурка и валс), и Санкт Петербург дори изглеждат декоративни. Те са близо до руската атмосфера точно толкова, колкото английска би могла да е екранизация по Джейн Остин в Мосфилм.
Онегин на Рейф Файнс почти през цялото време изглежда дистанциран до демонизъм. Само че към финала и той се впуска в мелодраматичната поетика на филма. Що се отнася до хубавата Лив Тайлър, тя, горката, неизменно се мята в невъзможност да проумее Татяна и на финала се дави в сълзи. Епизодът е следният: Онегин влиза сам в огромния й княжески дворец; вижда насреща Татяна с книга; тя цялата е в бяло, а той - в черно; усмихва й се в очакване; тя плаче; той коленичи: "Спасете ме"; тя едва го погалва: "Обичам ви, но съм омъжена за друг", той е съкрушен...
"Онегин" е поредният западняшки опит за екранизиране на руската класика. Поредният опит за приближаване до необяснимата руска душа. И поредното затъване в нейните емоционални преспи.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Онегин, 1999, Великобритания, 106 мин., режисьор - Марта Файнс, сценарий: Питър Етъджи и Майкъл Игнатиеф (по романа на Александър Пушкин), оператор - Реми Адефарасин, музика - Магнъс Файнс, продуценти: Саймън Бозанкит и Айлин Мейзъл, в ролите: Рейф Файнс, Лив Тайлър, Тоби Стивънс, Лена Хийди, Мартин Донован (II) и др. Разпространява на видео "Гала тийм".