Христо Фотев

(1934-2002)

...След оскърбителното, страшното във навика
да се живее - приеми ме! (...)
Аз ще живея в теб, тъй както рибите,
за да си върна детското доверие
в ръцете си, в нозете си.

("Морето")

Той издуваше обема на стиха така, че красотата му да бъде лесна и отзивчива. Обобщенията му бяха проникнати от наивен и чувствен размах, но - както при всички родени творци - по-важните му стихотворения се пресягаха към темите си единствено през баладичната бариера на Смъртта. И най-скептичните наблюдатели на песенната му поетика (сред които съм и аз) биваха впечатлени от нежните й детайли.
Той харесваше едри жестове, искаше да бъде Поетът. Митът. През последните години кой ли не злоупотреби със ступора на мълчанието му. Усмихваше безпомощно пред свои и чужди.
Христо Фотев, последният бохем, морски бохем, ни напусна в събота, 27 юли т.г.


Марин Бодаков