Не е лесно да си беден принц
- Защо решихте да направите именно биенале на съвременните визуални изкуства?
- Заради две изключително важни за мен събития - най-напред завръщането на тялото на цар Никола през октомври 1989 в Цетине. Церемонията беше много тържествена, имаше огромна тълпа - 250 000 души. Това ме впечатли страхотно. По-късно в Париж се питах как да отговоря на тази нова ситуация. Знаех, че след като съм Негош, не мога да се завърна в Черна гора като обикновен турист. А още по-малко бих искал да се завърна като политик. Разбира се, имаше въпроси дали не бих направил тук преврат... Имаше и напрежение, и негативизъм. Хем нищо не разбирах, хем не желаех изобщо да се смесвам с всичко това.
Другото събитие, което даде перспективата на биеналето, беше падането на Берлинската стена месец по-късно. Появи се възможност да се намерят (или възродят) места за срещи, където Изтокът и Западът да се открият един друг. Цетине е великолепно място за такъв обмен. Друг въпрос беше каква да е темата на срещата. Например музиката едва ли би била подходяща за Цетине. Има европейски градове с точно такава нагласа. Да кажем за музиката има Будапеща, за киното и фотографията - Прага, за театъра - Берлин. Добре, тогава си помислих, защо в Цетине да не е съвременното визуално изкуство. Още повече, че след като в Париж съм представител на традицията*, би било хубаво да намеря връзката между нея и актуалното изкуство.

- Днес си говорихме с колеги, че сте много смел човек, за да направите биеналето на толкова малко място, в град с 15 000 жители. От друга страна, вероятно Цетине се радва, че тук се провежда международно събитие.
- Да, разбира се, макар да не е толкова лесно. Хората не разбират достатъчно добре изложбите, не са привикнали към подобно нещо. Изглежда странно да довеждаш тук художници, които поставят на първо място своята индивидуалност. Всичко опира до културата на представянето, до качествата на произведенията. Плюс това, че началният проект беше прекалено обобщен, свързан със съвременното изкуство изобщо... После ситуацията стана много трудна по време на войната. Оказахме се в доста специфично положение - нямаше как да се оградим от политическата действителност. Най-малкото технически, заради пътуванията, транспортиранията, беше ужасно. И освен това не можеш да направиш изложба с присъствието на множество министри, официални лица, когато наблизо изтребват жени, деца, изгарят се села. Така че биеналето неизбежно се превърна в място за реакция на художниците спрямо ставащото. Събитията бяха толкова налагащи се, че не можеха да не се отразят в произведенията. Не че художниците, които идваха през тези години, замесваха директно войната, но работите им се променяха от случващото се наоколо. Ситуацията стана още по-интересна от това, че реакцията на художниците от чужбина спрямо живота тук довеждаше на свой ред до реакция от страна на публиката. Изведнъж се откри една интерактивност, която не съвпадаше точно с интерпретацията на специалистите. Тоест получи се пряка взаимозависимост между жителите на града, както и политическата ситуация изобщо, и работите на художниците. От друга страна, войната ни докара и доста материални трудности - отсъствие на бюджет на биеналето, липса на средства изобщо, което ни принуждаваше да търсим разбиране от страна на художниците.
- Биеналето коренно се различава от останалите европейски събития от този тип. Може би защото поставяте акцента върху процеса на създаване на изкуство, а не толкова върху резултата.
- Търсим по-скоро биенале-лаборатория, отколкото биенале-витрина. Целта не е да се сложи акцентът върху някаква основна тенденция в съвременното изкуство, а по-скоро да се построи еклектична изложба с различни тенденции. Интересното и специфичното в това биенале е, че сме намерили свободно пространство, което е независимо от модите, че се оказваме отделени и в особена позиция. Е, това не винаги е добре... Не е и толкова лесно, но води винаги до интересно положение. Това е част от интерактивността между мястото и художниците, а също така и тяхното взаимодействие със зрителите. Бих казал, че това издание е интересно, защото се опитваме да "преметем" донякъде територията на изкуството и да покажем чрез пърформанса, чрез "скулптурата", чрез архитектурата как хората на изкуството си представят идеята за реконструкция на този ареал. Защото това не става само чрез пактове на стабилността, които ще успеят без съмнение, но и чрез художниците, които със своите проекти карат хората да разширят полето на разбиранията си.
- От четирите издания на биеналето три имат за куратор Андрей Ерофеев. Откъде идва тази руска връзка?
- Ерофеев беше единственият, който от самото начало имаше интерес и време. Проведоха се разговори и с други куратори, макар да нямам чак толкова много познанства на международната сцена. Първото биенале бе направено от Жан-Юбер Мартен. По-нататък той нямаше възможност да продължи да работи безплатно, без бюджет, и да се хвърли отново в тази авантюра. После на второто биенале - "Виждане в мрака", се получи нещо изключително: бяха показани много произведения от бившия Съветски съюз, работи отпреди Перестройката, които Ерофеев беше събрал и запазил в своя музей в Царицино - и това беше великолепно представяне. Той говореше за отдадеността на художниците по време на тяхното затворничество - наистина виждане в мрака. Това беше сякаш представяне на референции от източните страни спрямо Югославия от времето на ембаргото. Изложбата беше наистина интересна, затова помолих Ерофеев да продължи с третото биенале. Още повече, че бяхме в същата безпарична ситуация, без бюджет и без сигурност, а и не познавах никой друг, който би искал да се ангажира да работи в подобни условия. За мен тези качества на Андрей Ерофеев да бъде способен да се конфронтира с трудна ситуация, да работи в екстремна обстановка, като едновременно с това винаги има и интересен поглед върху художниците... Точно на това трето биенале се срещнахме с Яра Бубнова. Всъщност се срещнахме с много куратори от различни страни. Андрей Ерофеев сглоби екип от над 10 куратори, дойдоха хора от Чехия, от Италия, от Румъния. Приказвахме как да продължим, как да правим четвъртата изложба, особено след като имахме много проблеми на третата - заради скандал с църквата. Един от разделите на биеналето се наричаше "Нова икона". В него имаше произведения, предизвикали атаки от местната църква (да речем, антиклерикалната работа на Лъчезар Бояджиев), стигна се и до сблъсъци.... Така че в известна степен бяхме разколебани, защото имаше свалени работи, тоест ситуацията не беше никак весела. Тогава, както казах, се запознахме с Яра Бубнова и Андрей предложи в следващото биенале тя да бъде генерален куратор. От своя страна Яра предложи да се работи в екип. После пък се наложи отлагане на изложбата от юни миналата година, тъй като бюджетът не сработи. На следващата година Яра беше заета с Манифеста, черногорската кураторка Светлана Раканович също не се ангажира изцяло с изложбата. Практически работихме без много контакти помежду си до момента, в който се появиха първите пари в бюджета. Тоест биеналето бе направено през последните десетина седмици и беше ясно, че ще зависи най-много от този, който е в наличност. Андрей пристигна преди три седмици, така че той построи изложбата. Нямаше кой друг да решава кое произведение в коя зала да бъде и т.н. Иначе желанието беше Яра Бубнова да е генерален куратор на биеналето, но ситуацията ни застави да действаме максимално практично. Затова все пак не бива да си мислим, че има специално внимание към руското представяне, че това е биенале на руската мафия...
- Това ли можем да определим като специфика на биеналето - креативният хаос, който цари наоколо?
- Е, струва ми се, че малко по малко се оправяме. Екипът в Цетине работи вече много по-добре, имаме доста по-голям капацитет за продуциране на творбите. И си мисля, че ако най-после успеем да влезем в точен ритъм, т.е. да се впишем във всеобщата програма... Защото, знаете ли, ужасно е, когато никой всъщност не ти го иска това биенале. Никой не ме е заставял да го правя, нямам клиенти за него. Правя го, защото искам, защото не виждам какво друго мога да направя в Черна гора. Нямам намерение да се занимавам с трафик на цигари... Така че - трудно е. Особено когато базовите възможности са малки, трудно е да се следва високо професионално ниво. Тук сме в нещо като съчетание на американски амбиции с испански възможности. Това има своите интересни или удивителни страни, но работим така, както местната ситуация ни позволява. Факт е, че биеналето е направено за няколко седмици, нищо, че е отложено отпреди година. Бъркотията е в известен смисъл нормална - това, че не всичко е идеално, че има недовършени произведения, че художници имат усещането, че белите са за тяхна сметка, че журналистите не бяха предупредени навреме. Как да каня журналисти, като не съм сигурен, че изложбата ще стане.
- Чия беше идеята за програмата от пърформанси?
- По предварителната схема Андрей се занимаваше със "скулптурата" и архитектурните инсталации, а Яра с видеото, както и с пърформансите по темата си "Говорене с човека на улицата".
- Имате ли предпочитани работи в това издание?
- Всичко е толкова различно, трудно е да се сравнява. Не бих разграничавал по-добри или по-лоши неща. Важното е да функционират добре в това обкръжение. Например "Може, може" на Хюсеин Алптекин (Истанбул)** - вписва се добре, хората тук наистина употребяват това "може-може" и публиката го разбира. Или пък работи, които изглеждат познато тук - например "Бабината къща" на Атанасия Кириакакос (Атина)***, които поставят въпроси за културната традиция, за съжителството със зрителя. Настройката на художника към щедрост, към интерес спрямо другите също е важна. Ако говоря за "скулптурата", работата на Олег Кулик (Москва)**** е наистина удивителна... По отношение на архитектурата харесвам работата на Ален Бюблекс (Лион) - неговия "Plug-in City"*****, това препрочитане на утопични произведения от 60-те. Бих искал да кажа, че от Ателие Ван Лисхут (с над 30 членове, Холандия) се надявах да има "по-важни" работи, най-вече за да можем да си представим начина на функциониране на тяхната "архитектура", начина на създаване на единство на живот, на "симпатична" общност, в което те имат успех. Имаше я тази мода, докато бях студент - да отидеш да живееш сред природата като дървар или да пасеш кози. Сега тази идея наистина получава културно измерение и то не само по отношение на самия теб, но и по отношение на обществото - превръща се във всеобща метафора, като едновременно е и начин на живот...
- Мислите ли вече за следващото издание?
- Все още не. Но ще се опитам да вървя по същия път - да предлагам куратора, а не темата. Сега аз реших да е "Реконструкции". Мисля, че темата е интересна и съвпада със сегашната ситуация. Трябва да преценя следващата и да намеря нов куратор, който ще познава местните проблеми.
- Първоначално си мислех, че сте почетен президент, а се оказа, че сте активно въвлечен в биеналето.
- Разбира се, че съм изцяло въвлечен. При повечето практически неща, свързани с биеналето, се оказвам необходим, защото хората тук уважават името ми - по-лесно е, когато принцът иска нещо. Аз действам като посредник, що се отнася до художниците, и единствената ми печалба е да се запознавам с тези прекрасни хора и да съм техен приятел.
- Роден сте във Франция, живеете и работите в Париж. Има ли хора, които искат да се върнете в Черна гора?
- Аз съм първият от тях. Но не като принц, а като архитект. Тук човек получава голямо вдъхновение. За съжаление, когато тук строят, сякаш го правят без това вдъхновение - получава се кич. През тези десет години са загубили всякаква връзка с архитектурата. Би било добре да мога да използвам влиянието си, за да се опитам да променя местния кичов ефект. Но ще е трудно - ще трябва да си направя офис, а бих могъл да оставам тук за не повече от половин година, през останалото време трябва да работя в Париж... Не е лесно да си беден принц.

24 юни 2002
Цетине


Разговора проведе Диана Попова
Със съдействието на Кирил Прашков


Разговор с
Никола Петрович Негош -
архитект, президент на биеналето в Цетине (старата столица на Черна гора), принц-престолонаследник


На 22 юни 2002 в Цетине, Черна гора, се откри IV международно биенале за съвременно изкуство, озаглавено "Реконструкции". Куратори на изданието са Андрей Ерофеев и Яра Бубнова. Произведенията са разположени в няколко сгради и на открито в града, както и из страната. Биеналето ще бъде закрито в края на септември.




* Занимава се с реконструиране на стари сгради.


























































































































































































** Билборд с надпис "MOZE MOZE" с трептяща от вятъра сребриста повърхност, разположен на калкана на сграда на главната улица.


*** Интериор от ефирна прозирна бяла материя, от която са съшити всички детайли - стени, мебели, аксесоари.


**** Монументална композиция от бик върху крава, направена от прозрачни плоскости. Във вътрешността на кравата са засадени цветя, които бикът периодично полива, като действието е съпроводено от шум на автомобилна аларма.


***** Фотографии с жилища от малки клетки, помествани на различни места в пейзажа.