Най-новият диск
на Михаел Гилен


В интервюто на големия немски диригент, което ще прочетете в този брой, той заявява, че е горд със записа на "Стълбата на Яков" от Шьонберг. Още повече в съчетание с уникалната Симфония на хилядата - Осмата Малерова симфония. От 2000-та година фирмата "Хенслер" създава звуковия портрет на диригента Гилен - компактдисковете са вече десетина, има запланувани още. Това е първият по-цялостен интеграл на известния маестро, който приближи стотици слушатели към музиката на ХХ век и им показа, така както той често го заявява, че тя по нищо не се различава от сътвореното в предишни векове. Че предразсъдъците спрямо нея се дължат на хипертрофирал страх от развитието на дисонанса, от еманципацията и независимостта, които "завладяват" взаимоотношенията между тоновете. Но, разбира се, в забележителния си път Гилен претвори и редица шедьоври на музиката от XVIII и XIX век.
Примамката в изданието е фрагментът от недовършената оратория на Арнолд Шьонберг "Стълбата на Яков". Всъщност това е първата част от ораторията, чиято цялостност дължим на човек с име Винфрид Цилиг. Поканен от вдовицата на композитора Гертруд Шьонберг, 4 години след смъртта му Цилиг имал търпението да я "подреди" по бележките на автора. В този вид е била изпълнена във Виена на 16 юни 1961 година под диригентството на Рафаел Кубелик на фестивала на Международното общество за съвременна музика.
Оттогава нейните изпълнения са твърде спорадични, а записите й са направо рядкост. Два от тях - на Пиер Булез и на Елиаху Инбал са по-известни и са обект на интерес от страна на съставителите на каталози. Тъкмо затова записът на Гилен се вписва силно и мащабно в интерпретаторския сюжет на творбата, сама по себе си достатъчно комплицирана в замисъла и трактовката на оркестровата и вокалните партии. В този смисъл нейното комбиниране с Осмата на Малер в едно издание с два компактдиска идва напълно логично. Защото първоначално Шьонберг (може би не без връзка с изпълнената 2-3 години преди появата на идеята за "Стълбата..." Малерова симфония в Мюнхен, което е било грандиозен, шумен успех) е замислил също гигантски оркестров апарат за ораторията с около 720 певци, 13 солисти и оркестър с 20 флейти, 20 обоя, 24 кларинета и 20 фагота, например (със съответстващ брой от другите духови и съответно около 150 души щрайх). Но Цилиг е подбрал оркестър тип Рихард Щраус и 7 солисти. В музиката й е целият Шьонберг с работите си от 1907 до 1914 година - "от ранните песни, през квартовите последования в Камерната симфония, флуктуиращата мелодика на "Очакване", шпрехщиме-то на "Лунният Пиеро" до огледалните явления в Клавирните пиеси опус 23."(Ханс Хайнц Щукеншмит). Изпълнението е повече от интригуващо; то носи в себе си една категоричност на внушението, която на места дори стряска; но във всички случаи респектира и завладява. Финалният женски хор на душите с вокализиращата сопранова партия в ансамбъл с Габриел преминава в симфонична интермедия, изваяна с майсторски колорит на писмото, която създава атмосфера близка до тази на "Очакване". Последните секунди в частта отново са за високите женски вокали, които не поставят точка. Те просто спират. Това не е финал, творбата сякаш продължава в съзнанието на всеки от нас. Такова е внушението на диригента.
И до този интерпретаторски подвиг се нарежда "само още" и Осмата симфония на Малер - близо 90-минутна композиция с двете колосални части "Вени креатор спиритус" и Финалната сцена от "Фауст" (втората част). Симфонията предхожда с десетина години създаването на ораторията - двете заедно сякаш вместват този толкова важен за музиката на ХХ век период. Забележителна трактовка - вдъхновена, но ясна, конструктивна с една наслада от възможното съчетание на мисловен аскетизъм и богата интонационна символика. Забележителна, дори и за самия Михаел Гилен!

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


Michael Gielen, conducts
Gustav Mahler, Symphony N 8; Arnold Shoenberg, Die Jakobsleiter
2OO2 Haenssler Classic