Стриндберг? Най-сетне!

Изминал е точно век от първата поява на Стриндбергова пиеса ("Бащата") през сезон 1902/1903 на българска сцена ("Съвремен театър") до първата поява на солидно българско издание на произведенията на една от най-великите фигури на модерния театър. Защото изданието на два тома на Стриндберг - проза и пиеси - е всъщност първото му цялостно представяне у нас. Както с основание отбелязва съставителката и редакторката на изданието Вера Ганчева в предговора си, само част от романите и най-известните пиеси на Стриндберг са преведени у нас - и то "не от оригинала, и то доста отдавна". Само този факт е твърде показателен за затруднената рецепция на Стриндберг у нас.
На пръв поглед фактът, че само 15 години след написването на "Бащата" пиесата е поставена у нас (от Матей Икономов, който изпълнява и ролята на Капитана), а постановката на Гео Милев на "Мъртвешки танц", въпреки 11-те представления, които има, се превръща в митологична за историята на българския театър, опровергава подобно твърдение. Но внимателното вглеждане в документите показва колко далечна е естетиката на Стриндберг за нашата театрална традиция, колко мъчително театралите изграждат по-сложна сценична интерпретация на неговите пиеси, дори много време след превръщането му в класик на модерния театър. Например дори не особено успешната постановка на "Play Strindberg" от Фридрих Дюренмат през 70-те е повече опит да се докосне до спецификата на Стриндберг, отколкото да се представи театралната визия на Дюренмат. Далеч по-успешна и значима за нашата театрална практика е рецепцията на Ибсен. Този факт оказва влияние и върху интерпретацията на множество по-късни автори от ХХ век, задължени на драматургичните открития на Стриндберг. Накратко, задълбоченото научно изследване на спецификата на неговата рецепция и на причините за това тепърва предстои и излизането на тези два тома, надявам се, ще ускорят появата на подобно изследване.
Изданието е строго, изключително професионално, подчинено на ясна идея за представяне на шведския класик. Пред изкушението за представяне на неизвестни творби на Стриндберг, съставителката е предпочела от гледна точка на българската културна традиция много по-продуктивната и ценна идея за представянето на класически творби. Без подобно издание е невъзможно и следващо - показващо непознатото в България лице на този автор. Само оформлението, репродукциите от картини на Стриндберг върху кориците на двата тома загатват по-малко известния образ на автора - като художник. Избрани са неговите най-емблематични произведения - и сред прозата, и сред пиесите му - представени в преводи от оригинала. Така изданието поставя край на произвола в преводите (най-често от немски) и предоставя на българския читател произведенията, придружени със солиден информационен апарат към историята на тяхната поява. Ценна страна на изданието е неговото съзнание за сложната рецепция на Стриндберг у нас, вниманието към фактите, уважението към българската традиция - в името на която Вера Ганчева съхранява в своя превод, например, заглавието на "Мъртвешки танц", предпочетено от Гео Милев, вместо по-точното "Танцът на смъртта".
В първия том са включени романите "Романтичният органист от остров Рон", "Сам" и "Ад". Българският читател най-сетне ще може да се запознае с най-известния и сложен роман "Ад" ("Infernо") от късния период в творчеството му, който някои изследователи наричат по неговото име "Infernо". Във втория том са представени най-известните и поставяни и до днес негови пиеси: "Бащата", "Госпожица Юлия", "Мъртвешки танц", "Игра-сън" и "Сонатата на призраците". В приложение към този том е събрана и публикувана вече известната информация за постановки на Стриндбергови пиеси у нас макар и без допълнителни проучвания - като дати на премиери, преводачи на изиграните варианти или изпълнители на роли. Но в този си вид целта на приложението е главно да се представи вече наличното и да се покаже ясно какво предстои да се направи. Преводите на "Бащата", "Госпожица Юлия" и "Сонатата на призраците" са на Васа Ганчева и някои от тях (например "Госпожица Юлия", режисьор Галин Стоев, в ДТ - Сливен) вече са имали сценична "премиера". Както, впрочем, и други от включените в тома пиеси като "Мъртвешки танц" (превод Вера Ганчева, режисьор Красимир Спасов, в Народния театър) и "Игра-сън" (превод Теодора Джебарова, режисьор Киа Берглунд, в РДТ - Смолян, където се играе под заглавието "Съновидение"). Най-сложното в превода на пиеси, запазването на "филологическата" особеност на текста, но и "превода" на театрален език, е, струва ми се, постигнато и това е най-сериозното постижение на изданието. Избягнати са "побългарявания" при търсеното на еквивалентни фигури или изрази (например Ротмистърът в "Бащата" обикновено е "превеждан" като Капитанът), като в същото време е намерен адекватен сценичен език. Особено е важно, че най-сетне е публикуван тук и прочутият манифестен предговор към "Госпожица Юлия". И, разбира се, може би най-коментираната и поставяна и до днес пиеса "Игра-сън". Едва в самия края на ХХ век тя получава своя български превод и сега своята първа публикация с по-точното, според мен, заглавие "Игра-сън". Почти век по-късно българският читател, а, надявам се, и театрален зрител ще може да се срещне с най-загадъчната пиеса на Стриндберг. Тя "идва" напластена с познания, коментари, интерпретации и пр., но нейното "четене" тъкмо в такъв културен контекст (подобна беше ситуацията и при първата поява на "В очакване на Годо") е още по-интересно и очаквано.
Накратко, първото, великолепно двутомно издание на Аугуст Стриндберг не само запълва празнината в представянето на великия класик, но вероятно ще постави и началото на по-интензивното и задълбочено изследване на неговата рецепция у нас.

Виолета Дечева



















Реплика
от ложата

Аугуст Стриндберг. Избрани произведения в два тома. Издателство Хемус груп. С. 2002.