100 години Народен театър
Това е един достоен възможен разказ за раждането, лутанията и откритията на Народния театър, разказ, който аргументирано доказва защо, кога и как този театър е станал водещ театрален институт в България, разказ за перипетиите на това "ставане", за миговете въодушевяващо извисяване и тягостните периоди на криза, за това как обществената подкрепа може реално да подпомага театъра и как липсата й така сигурно предпоставя провалите му, за това как още в зората на първите му години се осъзнава необходимостта от написването на неговата история (знаели са какво потребно и важно нещо раждат още първите му създатели), и как тази идея преминава през различни повече или по-малко сполучливи и убедителни опити...
"100 години Народен театър" фактически е сборник разкази, защото побира в себе си четири разказа на различни автори. Кристина Тошева описва предисторията на театъра (от "Основа" и "Сълза и смях") до 1918 г., Ромео Попилиев проследява развитието на театъра от 1918 до 1944 г., Васил Стефанов - от 1944 до 1974 г., а Виолета Дечева - от 1974 до 2003 г.
Както отбелязват в предговора си четиримата автори, "Няма съмнение, че описанието на всеки дял носи субективните белези на своя автор. Иначе и не би могло да бъде, тъй като става въпрос не за голо излагане на факти, а за тяхното осмисляне и тълкуване. А тълкуването неизбежно включва субективността." Отива му на Народния театър "Иван Вазов" да посрещне празника си с подобно издание. Без него вече не е възможно да се разглежда историята на този театър, а и изобщо историята на театъра ни през ХХ век.
А и издателство "Дамян Яков" отново показва вкус към важни за духовността ни, за културата ни издания.

Н. В.