Честито!

Проф. д-р Вера Динова-Русева (р. 1924), един от най-вдъхновените изследователи на българското изкуство, отпразнува наскоро кръгла годишнина. Тя е сред хората, отдали живота си и допринесли много за проучване на събития и факти от историята на българското изобразително изкуство и на театъра.
Благодарение на артистичния си характер, широки интереси и жажда за знания проф. Динова-Русева получава образование в две области на изкуството - през 1945 завършва актьорско майсторство в Държавната театрална школа в София, а през 1949 и в Академията на изкуствата в Прага. Паралелно следва и история на изкуството и естетика в пражкия Карлов университет (1946-1950), който абсолвира с докторат (PhDr) през 1951.
Като актриса Вера Динова се изявява между 1945-1960 на сцените на Народния театър "Иван Вазов", пражките театри "Диск" (преименуван в "Екс-Диск"), софийския театър "Трудов фронт", както и в радиотеатъра.
Дълги години проф. Динова-Русева преподава в Националната художествена академия (от 1952 до днес), в НАТФИЗ (1954-2001), където се хабилитира като доцент (1978) и професор (1980), в Техническия университет - София и в Югозападния университет в Благоевград (1992-1996). Със сигурност още от началото на преподавателската си дейност тя живее в сърцата на своите студенти. Нейните лекции по история на българското и световното изобразително изкуство съживяват творци и събития от минали епохи, а малките "любопитни" детайли от различни времена правят материята много по-завладяваща.
Като изкуствовед проф. Вера Динова-Русева отдава живота си на изследователска работа основно на българското изкуство от XVIII, XIX и XX век.
Благодарение на изключителната си енергичност, плодовитост и ерудираност тя става автор на монографиите "Николай Павлович" (1966), "Христо Цокев" (1973), "Дило Дилов" (1973), "Васил Стоилов" (1982), "Георги Железаров" (1997), "Анна Хен-Йосифова" (2002) и мн. др. Най-значителен е фундаменталният й труд "Българска сценография 1846-1947". Освен това е автор на над 500 научни студии и статии, на каталози, подготвя изложби, представя доклади на научни конференции, конгреси и симпозиуми, изнася лекции в страната и в чужбина. Има специализации в Холандия, Франция, Италия ФРГ, Испания. От 1960 е научен сътрудник на Института за изкуствознание към БАН.
За изключително богатата си дейност тя получава множество награди, сред които: орден "Кирил и Методий" I степен (1974), награда на СБХ за изкуствознание на името на Николай Райнов за "Българска сценография" (1975), орден "1300 години България"...
Ентусиазмът на неуморимата и вечно търсеща Вера Динова-Русева е забележителен. Нейният порив към нови открития продължава да е все така жизнен и днес - скоро тя ще завърши монографията си за Иван Мърквичка и художествения живот след Освобождението на България. Със сигурност след нея ще следват и други научни статии и студии, изпълнени с интересни факти от културния живот на страната ни през вековете.
През годините тя пренесе несекващото си човешко обаяние, вярата си в младите, ироничната си доброта и всеотдайност, които не ни натрапваше, а със заразителността си ни внушаваше. Тя е учител на мнозина изкуствоведи, художници и театрали. Едно благодарно множество, което и в тези дни от сърце споменава достойното й име.

Светла Петкова