Развенчаната естественост
Припомнете си какво сте правили миналия петък, вечерта. По същото време в Париж е умирал Жак Дерида, най-влиятелният френски философ на времето ни, определил с присъствието си дневния ред и правилата на интелектуалния дебат от втората половина на XX век. Дерида внесе в специализираното и всекидневното ни мислене елементи на самосъзнание, съмнение и грижа за това какво всъщност казваме, когато си мислим, че казваме това или онова.
Превърнал процеса на философстване в техника на четене на текстове, Дерида доведе докрай модерните опасения относно автономността, самоподдържането и ненадеждността на езика, който вече не можеше да се третира като неутрален и вторичен посредник, като безотносителен към акта и ефекта на познанието инструмент, като вместилище, пасивно открояващо истината за някакъв предхождащ го, определящ го, осмислящ го и съответстващ му свят. Така Дерида разобличи традиционната охота, с която спекулативната философия от Платон до Хегел се избавя от езика като пренебрежим придатък. Продължавайки модерната тенденция на критическа антропология от Кант, Ницше и Хайдегер, деконструкцията на Дерида схващаше мисията си като "критика на метафизиката на присъствието", на логоцентризма и фалогоцентризма, т.е. на едно претендиращо за вечност и безкрай, за власт и валидност настоящо разбиране отвъд времето и историята, извън текстовете и контекстите, независимо от разнообразните им белези и следи. Философия на различието, тази на Дерида показва, че всяко различаване се случва във времето в една неокончателност, която завинаги отлага явяването на тоталност, на самосъвпадащо цяло. Със съзнанието, че метафизиката на явеното в логос битие се е проникнала в западния тип мислене и че бягството от илюзиите и утехите на "едното" като настоящо и трайно присъствие е непосилна задача, Дерида посвети огромната си писмовна енергия (авторство и участие в над 400 книги) и въображение на критически анализ, разплитащ, разглобяващ и развенчаващ "невинната естественост" на доминиращия бинарен принцип на мислене. Така традиционни опозиции като истинско-фалшиво, оригинално-производно, единно-разнообразно, обективно-субективно, душа-тяло, мъжко-женско, ред-безредие и пр., не са неутрални, лишени от импликации за ценност, същност и истинност страни от строг познавателен процес; едната от страните винаги е схващана като център, произход и отправна точка, докато другата е маркирана като отклонение, отстъпление и деформация спрямо "първата". Ето защо инициалният ход на деконструкцията дискредитира очевидността, естествеността и вечността на разпределението на ролите в опозицията, като я преобърне и намери аргументи за реабилитирането на маркираната страна. Ала ако актът на деконструиране бъде прекратен с простото преобръщане и прехвърлянето на властта и авторитета вътре в бинарната двойка, метафизическият принцип ще се запази и възпроизведе. Деконструкцията на Дерида не се свежда нито до преобръщане на редовете, нито до деструкцията им. Един от ключовите ефекти е преосмислянето на всяка от страните като лишена от чистота и единосъщост, доколкото е изместващо допълнена от елементи и проявления, "типични" за другата страна.
Дерида се ползваше с най-радушен прием в американската хуманитарна академия, по-скоро в литературните, отколкото във философските й секции. Американската новокритическа среда на близко/затворено четене се оказва подходяща почва за цветето на деконструкцията, което така избягва съдбата на поредна мимолетна френска екстраваганца. Следовници на аналитичната философия упрекват Дерида, че довежда до помпозен абсурд идеи и техники, които собствената им традиция отдавна разработва. Пантекстуализмът и езиковата омнипрезентност според други подкопават интелектуалната основателност на което и да е политическо действие и така оправдават актове на потисничество. Роящото се поле на т.нар. "политики на различие" по линията пол-раса-етнокултура и пр. охотно свежда деконструкцията до просто преобръщане, превръщайки я в аргумент за низвергване и узурпиране на места в една класическа борба за власт. Популярни ключови думи и фрази правят от Дерида пример за това как една актуална философия или теория може успешно да се превърне в масмедиална, попкултурна и политическа реторика. Впрочем, напоследък Дерида беше заменил разкриването на метафизическата задълженост на своите предходници с рекрутиране под знамето си на войнство от предтечи в опит за конструиране на паралелен канон. При все масовите акции по разправа и забрава на делото му, четенето и произнасянето във всички сфери на живота вече не може да бъде същото. Едно ниво на тревожност, грижа и внимание спрямо непредвидените и неконкролируемите ефекти на езика върху посланията на изказванията ни е достатъчно сериозно последствие върху поведенията ни от страна на философско наследство, от което може да не сме прочели и ред.
Тази пролет Жак Дерида не можа да дойде за обичайния си семинар в Ървайн, където толкова го очаквахме. Вече се знаеше, че не е добре. По този повод с проф. Стивън Мейо поговорихме за това дали Фуко или Дерида ще се чете и след 100 години като свидетел и посланик на епохата ни и като още актуален източник на аргументи и техники. Няма да доживеем, за да видим. Но шансовете на Дерида да доживее са големи.

Димитър Камбуров