Младите на Кабаиванска

Възрожденски вълнения тресяха зала "България" на концерта на участниците в четвъртия майсторски клас на Райна Кабаиванска. Залата бе пълна "догоре" и що се отнася до публиката, концертът наистина би могъл да бъде наречен "гала". Тук трябва да припомня, че тези концерти винаги са претъпкани; тук интересът е двояк - и "младите на Кабаиванска", и самата Кабаиванска. Защото тя продължава да пее до "своите", които очевидно я боготворят; защото самото нейно присъствие там, в залата, действително придава една извънредност на събитието. Райна Кабаиванска е била и е винаги певицата и актрисата, която се е държала в публичното пространство не само като дива, като примадона, но много повече като аристократ на духа и чрез културата на поведението. Безупречният й вкус се налага във всяко нейно движение; тя действително владее тайните на естетическите внушения. Тя е просто недостижимата! Недостижима е и в началото на ХХI век, който като че става все по-небрежен по отношение на знаците на външно уважение към себе си и останалите. И най-вече в детайлния им израз. Затова е изключително голяма рядкост срещата с личност, която очевидно мисли и чувства детайла във всяко едно отношение.
Това естествено се отрази и върху младите певци, които, разбира се, бяха различно надарени гласово, с диференцирана музикалност, артистичност, вкус и свобода на звукоизвличането. Но дори за това кратко време, което са работили със своята Маестра, те бяха пипнати, докоснати от нея и това докосване се бе отразило у всеки различно. У всички обаче, струва ми се, се е активизирало мисленето за целостта и обема на изпълнението. Независимо от опита и от сценичната практика (не беше много сполучливо спестяването на информация за деветимата участници в концерта - бе ясно, че едни са съвсем, съвсем млади, а други отдавна са прекрачили оперните подиуми) белезите на съприкосновението проблясваха. В своята ария на Калинка из "Имало едно време" на П. Хаджиев Ани Гемеджиева все още твърде плаха ни поднесе идеята си за интересните щрихи в изпълнението си; така легатото пък бе целта на Валентина Корчакова в песента от "Русалка" на Дворжак. То не бе проблем за Елиана Байон от Аржентина (Амина от "Сомнамбула" на Белини, струва ми се с доста голям опит), която тепърва ще работи за своята по-ярка изразителност. Артистичност и виц вложи колоратурката Яница Нешева в арията на Норина ("Дон Паскуале" от Доницети), но все още радостта от точната емисия надделява над излъчването на образа. Пламен Кумпиков интонира точно, но гласът някак се дави по пътя си навън и глъхне във важни моменти - той единствен показа драматичен и комичен репертоар (Банко от "Макбет" на Верди и Базилио в "Севилският бръснар" на Росини), но и двете арии за мен бяха белязани от елементите на тази емисия.
Силен, обемен глас притежава Весна Илкова от Македония (Аида. Първо действие), която гъвкаво работи с динамиките и знае да открие и да свие емисията, когато това се налага. Не разбрах същността на търсенето в Далила от Вероника Симеони (Италия) - която бе устремена във времето по начин, абсолютно противопоказен на лъстивата мелодичност в тази ария, а Добрина Икономова показа чудесни, изразителни пианисими в ефектното си изпълнение на арията на Амелия от "Бал с маски".
А новият абзац в материала си посвещавам на най-добрата, според мен - това е съвсем младата на вид Антония Раднева - Мими от "Бохеми" - музикална, точна в образа си чрез вокалната си изява, естествена, лека и много артистична по отношение на текста. Един певец или има способността да ти покаже образа с гласа си, или се мъчи цял живот да го постига. Е, Раднева ще има да постига много други неща, но това тя владее като че ли по рождение. Концертът завърши с изпълнения на Кабаиванска, които публиката аплодира права. В този случай, при прием на голямата наша певица, може да се усети чувствителността на публиката към високата стойност. Чувствителност, която тук никога не спира да се проявява.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо