Ad magistrum

Тръгна си и професор Владимир Филипов...

Остави след себе си книги. Интересите му бяха разнородни и многопосочни. Притежаваше нещо от възрожденския просветителски и енциклопедичен импулс. В личния му канон редом с изследванията върху образността на Шекспировия "Макбет" и впечатляващите статии за Байрон, Дикенс, Елиът и Пинтър в множество престижни научни сборници стоят рецептивистките работи от последните години. Сред тях се открояват текстовете от академичната "Преводна рецепция на английската литература в България" под редакцията на Александър Шурбанов и Владимир Трендафилов и особено излезлият неотдавна монографичен труд "Проникване на английската и американската книжнина в България през Възраждането". Колегите на професор Филипов помнят ръкописа на този текст от 1984 г. като негов хабилитационен труд, дело на години съвестна и упорита събираческа и аналитична работа. "Проникването..." е пионерско изследване сред цяла серия по-нататъшни англицистични разработки в българската среда.
До подобни изследвания достолепно стоят внушителните английско-български и българо-английски речници с участието на професор Филипов, последният от които излезе съвсем неотдавна в осъвременен и обогатен вариант. Поне в моето съзнание на тия респектиращи томове, които са учили и ще учат на английска лексика не едно поколение, по нищо не отстъпват тънките томчета поезия, претворена от него. Защото по творчески натюрел Владимир Филипов ще си остане един от най-забележителните стихотворци сред нашите преводачи - с изящен усет и към английското, и към българското слово, към тяхната подредба и нюанси. Той беше забележително двуезичен - както старата школа англицисти успяваше да го стори, двуезичен в степен, която сякаш размиваше самите граници между езиците и превръщаше английския в негова естествена среда.
Това блестящо познаване на чуждия език, както и вроденият поетичен нюх даваха на Владимир Филипов самочувствието да пренесе в полето на другия език не един роден шедьовър. Затова нему дължим не само българските гласове на Уитман, Алан Гинсбърг, Денис Левертов, Дон Ли, Джеймс Мерил и много други американски и британски поети, но и английското звучене на Леда Милева и Любомир Левчев например.
Сам отдаден на преводаческото изкуство, професор Филипов окуражи и не един свой студент да опита силите си на това поприще. И не само на това. Защото професор Филипов остави след себе си изречени думи и достолепно присъствие.
Всички помним неговите лекции и упражнения, които очароваха със знания и излъчване, едно изтънчено, духовно и пълно с разбиране човешко присъствие.
Стара и съвременна английска литература, стилистика и превод бяха сферите на преподаване, които студентите от 70-те и 80-те трайно свързват с неговото име. Забележителната ерудиция му позволяваше с лекота да сравнява и прави препратки, да се движи в интердисциплинарните пространства и да претопява фактите с артистизъм, който пораждаше възхищение. Разговорите продължаваха през междучасията, по коридорите, и все на английски... И след пенсионирането си Владимир Филипов остана сред своите студенти - със спецкурсове, семинари, публични лекции, по-харизматичен от всякога.
Професор Филипов беше и дългогодишен ръководител на Катедрата по англицистика и американистика в СУ. Той е един от хората, които създадоха авторитета на тази катедра в българската научна и културна общност и допринесоха за значимото й място в международните англицистични среди. Един от хората, чиито високи професионални критерии приучваха поколения по-млади изследвачи и преподаватели към самовзискателност, и самодисциплина, и вглеждане в детайла. С академичното си и чисто човешко поведение Владимир Филипов налагаше забележителен стандарт и успяваше да го стори с разбиране и искрена грижа за другия.
Тръгна си професор Филипов... Остави след себе си обич.


Евгения Панчева