Данден до Изтока и назад

Те са малка трупа ентусиасти. Почитатели и последователи на театралните възгледи на Ариан Мнушкин. Името на трупата "Театър посред нощите" може да се прочете и като реплика към прочутия театър на Мнушкин "Театър дьо Солей". Проектът им за изследване на източната театрална култура и използването на научените пластични и телесни театрални техники при поставянето на Молиер е финансиран от френската държава. Шест месеца благодарение на тази подкрепа те са имали възможност да работят, да се учат, да изследват театъра в Китай, Япония и други страни. Да пътуват през различни страни като нашата, за да покажат резултата от своята работа на максимално много театрали, които се интересуват от подобни изследователски мултикултурални проекти и експедиции. Не ми е трудно да си представя, как потомци на Алековия герой някъде по нашенските държавни политически йерархии биха се подсмихнали, свивайки рамене, "Имали французите бол пари, платили!" Но честно казано ми е много трудно да си представя, кога и как там ще има и хора, които да започнат да разбират, че благодарение на подобен тип политики, че благодарение на убеждението, в основата на което лежи ценността "изкуство" като необходимост, като задължителна част и от нашето културно битие и от нашето културно присъствие сред глобализиращия се, но и партикуларизиращ се свят, зависи дали българската култура ще има свое място. Вместо отреденото й налично кьоше, нагло символизирано от неадекватния културен министър.
Елементи от комедия дел'арте, от пекинската опера, от театър Но, великолепна "пееща" фраза, са съчетани в лекото и технично изпълнение на малката френска трупа, разказваща тъжната история на измамения от любовните забавления в света на Анжелика, Жорж Данден.
Социалните различия са се превърнали в културни, Данден прилича повече на Шекспировия Малволио, отколкото на френски буржоа, женен за аристократка. Визуално и пластично героите носят на гърба си културни пластове, така, както г-н и г-жа Сотанвил, родителите-аристократи на Анжелика (китайка?) носят на гърба си конструкция от платна, влизайки във втората част на спектакъла като платноходи.
Няма декор. Актьорите създават звуковата и шумова среда с гласове и инструменти. Сцената на срещата между Анжелика и Клеандър е показана като театър на сенките - те са в един огромен фенер-палатка, поддържан от Клодина. Има и "гласов" театър в мрака на срещата сред Природата.
Като фокусници актьорите сменят и смесват техники и визии, костюмни елементи, за да покажат театъра като изкуство, сплитащо всички сценични изкуства, което се нуждае единствено от майстори-комедианти, притежаващи знанието и умението да показват истории.
Нищо удивително. Но актьорите-ентусиасти показаха как във френската традиция подобен опит е трайно отложен благодарение на посветените усилия на поколения театрали, на не една подобна театрална трупа. Как самата тя търси символното представителство изобщо на европейския театър чрез своя прочит в усвояването на източните театрални техники, на различен от нейния театрален опит и чрез неговото интегрериране в европейския.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата