Всеки превод ли е оправдан?

Жан-Мишел Молпоа е поет, литературен критик, университетски преподавател и е едно от важните и популярни имена във Франция в момента. Интересите на Молпоа са съсредоточени главно върху изследването на поетическото, видяно като доверяващо се на невъзможното, наслагващо образи, установяващо крайности, съдържащо в себе си и собственото си опровержение... Преведената на български книга не прави изключение и също се опитва да дефинира поезията, като конкретно си поставя за цел да обясни "лирическото съприкосновение" (говори за лирическата идентичност, за съвременния лирически герой, за езика и несигурността на знаците), ролята на гласа в и при писането (връзката глас - идентичност), както и да каже какво е това критически лиризъм (етимология на понятието, употреби, речникови определения, промени във времето, видове лиризъм - на движението, заплитането, на нетрайността, на другостта, на гласа и т.н.). "Поезията както и любовта" има и своеобразен енциклопедичен характер, защото в нея са цитирани извънредно много автори и творби, демонстрирани са завидна ерудираност и способност да се анализират различни стилистики и техники на писане. Могат да се прочетат блестящи анализи на Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Валери, Мишо, Сен-Джон Перс...
Макар и негласно, Молпоа влиза в традицията на Левинас и представя писането на поезия като състояние, в което "се поставяш като глас", за да се "представиш като присъстващ/отсъстващ: присъстващ за другиго, но непознат за себе си". Или, Молпоа изследва поетическото с оглед на така важната във френската култура категория "другост" (поезията е този изопачен език, където се отклоняваме през другиго, за да достигнем до себе си), както и от перспективата на изграждането на една философия за човешката участ (фундаменталната човешка участ, която се състои в обстоятелството да си едновременно "хванат в тъканта на света" и способен да "държиш нещата в кръг около себе си"). Защото - убеден е той - в изписването на гласа биват експериментирани различните модалности на човешкото съществуване.
Обобщено, темите на "Поезията както и любовта", а и популярността на автора, правят издателския избор похвален. Но това не е достатъчно. Защото все по-често у нас добри автори биват окепазявани било заради лош превод, било заради много грешки в изданията. Случаят с Молпоа е аналогичен. Книгата е изпъстрена не с печатни, а с правописни грешки - пълният член почти отсъства, появяват се грешки от типа на "въплати" и пр., което прави четенето неприятно и повдига неудобния въпрос за грамотността... И най-сетне, отпраща към масово пренебрегвания напоследък факт, че редакторската и коректорската работа нито са за подценяване, нито са по силите на всекиго. Хаосът, който цари в българското книгоиздаване, безобразният вид, в който излизат голяма част от книгите просто задълбават мимикрията - и става така, че уж много автори се превеждат, но те излизат в такъв вид, че все едно че ги няма на български. И Молпоа е един от тези автори.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Жан-Мишел Молпоа.
Поезията както и любовта
.
Превод от френски Васил Стоев.
Издателство Нов Златорог.
С. 2002.