Шестте изненади след първата година
Терористичните атаки на 11 септември бяха като земетресение: изненадващи, трагични и натоварени с нова информация. Подобно на земетресенията, от които сеизмолозите извличат неоценими сведения за най-дълбинната и непроницаема геология на Земята, нападението на Кулите-близнаци разкри огромно количество неподозирана информация за политическия, икономически и военен субстрат на нашето съвремие. Точно както при земетресенията, мощната вълна от епицентъра навън, траекторията и последиците й също съдържаха полезни сведения. Нещата, които се случиха от деня на ужаса нататък, са толкова показателни за мястото, в което живеем, както и самите атаки. И не по-малко изненадващи от тях.
Военното превъзходство не предполага неуязвимост.
Терористичните нападения доказаха, че военната мощ на една държава не гарантира неприкосновеността на нейната територия и гражданите й пред агресията на неприятели. Това, което днес е очевидно, преди година предизвика смайване. Още по-смайваща бе реакцията на администрацията на Буш - да инвестира допълнително в разширяването на въпросната военна мощ. След 11 септември щатската администрация предложи военен бюджет, по-голям от сбора на съответните бюджети на първите 25 страни в света по разходи за въоръжение и армия. Като пияния, който си изгубил ключовете на връщане от кръчмата, но отишъл да си ги търси под най-близката улична лампа, защото само там се виждало в тъмното, САЩ опитва да предпази народа си, като увеличава разходите в направления, които на 11 септември за нищо не послужиха.
Морална прозрачност и стратегическа мътилка.
Президентът Буш винаги подчертава, че "моралната прозрачност" е ръководният принцип на неговото правителство и залогът за сигурния разгром на неговите противници. Последното може и да е така. Но изненадващото е, че през последната година се вдигна такава стратегическа мътилка, че моралната прозрачност почти се загуби. В предизборната си кампания Буш обеща по-скромна външна политика с по-малко опити за намеса в чуждите работи. Но през последната година интервенциите на Съединените щати на световно равнище надминаха себе си. Скромността замря пред убеждението, че свръхсила като Съединените щати не само разполага със средствата, но и с правото да се намесва едностранно и да слага ред в един априори анархичен и опасен свят. Буш обеща също, че - стига да го изберат - няма да подкрепи финансовото спасение на развиващи се държави, разтърсвани от икономически кризи. Но наскоро Турция и Бразилия бяха удостоени с най-големите пакети финансова помощ, отпускани някога в стопанската история на света. В своята кампания кандидатът Буш се подигра на усилията за национална реконструкция в опустошени от граждански войни чужди държави и ясно изяви волята си да не забърква Щатите в толкова неблагодарни и безсмислени начинания. Сега правителството на Буш е активно въвлечено в nation building, "националното изграждане" на Афганистан и с ентусиазъм се готви да повтори същото в Ирак. Както Буш, така и Пол О'Нийл, неговият финансов министър, открито заявиха критичното си отношение към разходите за бедни държави под формата на официални помощи. Само преди няколко месеца обаче отново те предложиха най-чувствителното увеличение от 40 години насам на онова перо в бюджета, предвидено за подкрепа на развитието на други държави. Пак президентът Буш, който не пропуска случай да напомни искрената си ангажираност със свободния международен търговски обмен, даде рамо на срамните протекционистки мерки за стоманата и неприлично големите субсидии за земеделците. Същият, който посочи Латинска Америка за приоритет на правителството си, от известно време наблюдава безстрастно как южното полукълбо затъва все по-дълбоко - от една политическа и икономическа криза на друга.
Ще попадне ли Саддам Хюсеин сред жертвите на 11 септември?
Кой би допуснал преди година, че, рухвайки, Кулите-близнаци ще погребат под развалините си и Саддам Хюсеин? Изненадващото е, че понастоящем всичко навежда на мисълта, че - ако слуховете и недомлъвките, които се дочуват във Вашингтон не са просто поза - Съединените щати ще нападнат Ирак и няма да мирясат, докато не свалят Саддам Хюсеин. Въпреки всичко, атакуването на Ирак не е неизбежно. Възможно е международният отклик, съчетан с отстъпки от страна на Ирак, да предотврати случването на необратимото. Възможно е правителството на Буш да продължи да оказва натиск, със или без ограничена военна намеса. При всички положения, крайният резултат ще бъде изненадващ: по вина на Осама бин Ладен Саддам Хюсеин ще се раздели или с държавния си пост, или с живота си, или отново ще надживее във властта поредния непреизбран президент Джордж Буш. Няма да му е за първи път.
Антиамериканизмът като изненада.
Вече легендарното водещо заглавие на "Льо Монд" от 12 септември 2001 г. "Всички сме американци" отрази спонтанно възникналото чувство за солидарност на света със Съединените щати. Изненадващото в случая бе колко кратко трая. Днес, година по-късно, солидарността е почти неуловима и антиамериканизмът е избил на повърхността почти навсякъде. Няма съмнение, че позата на свръхсила и поведението на Бушовата администрация подклаждат враждебните настроения. Но не ги обясняват изцяло - под тях се крие плодородна и обработвана с десетилетия почва, захранвана от най-различни източници (идеологически, културни, религиозни, психологически), на която посетите грешки и пропуски на американците разцъфтяват под формата на най-откровена неприязън. Освен другото, враждебността на мнозинството към Съединените щати не е производна на това, което са направили или продължават да правят, а на това, което са.
Икономическата криза: Кен Лей причини повече поразии, отколкото Бин Ладен.
Както изглежда, една от най-големите изненади покрай терористичните актове бе непоклатимостта на американската икономика спрямо удара, насочен право към финансовото й сърце. Нямаше банкови сривове, Борсата за ценни книжа не колабира нито оперативно, нито финансово, не се забеляза изтичане на капитали, не възникнаха трайни препятствия пред международната търговия или човешкия поток от една страна към друга. Беше изненадващо, че нищо от изброеното не се случи. Но още по-изненадващо е, че "Енрон", "Уърлдком" и "Артър Андерсен" упражниха по-разрушително въздействие в лоното на американската търговия, отколкото Ал Кайда. Според преценката на едно скорошно изследване, по негативно влияние върху стопанската среда в САЩ фалитите на "Енрон" и "Уърлдком" се равняват на евентуалното 10-доларово увеличение на цената на всеки барел петрол.
Повече от всякога глобализация.
Още нещо неочаквано. След 11 септември английският професор Джон Грей писа, че "ерата на глобализацията е приключила", а Франсис Фукуяма предрече края на технолиберализма от 90-те години. В този смисъл следваше да се смята, че периодът на бърз растеж в търговията, инвестициите и международните отношения е стигнал до окончателно пропадане. Но това далеч не отговаря на фактите. Световната търговия ще осъществи 8 % ръст само през втората половина на тази година и, вероятно, още по-сериозен през идната. Два месеца след атаките в Ню Йорк на конференцията в Доха Световната търговска организация не само не повтори неуспеха си от Сиатъл, но и гласува нов кръг преговори за либерализиране на търговията. Именно през последната година, за пръв път през това десетилетие, Конгресът упълномощи президента на Съединените щати да преговаря в съкратени срокове сключването на международни договори за свободна търговия. Китай вече е член на СТО, а и Русия скоро ще се присъедини към нея. Броени страни се въздържат да го сторят. От друга страна (много по-значима), терористичните атаки поощриха небивало досега тясно сътрудничество между правителства, които дори не си говореха. Изненадата тук е, че глобализацията не само не замря в икономически план, но и се разрасна в политически. Днес светът е по-интегриран отпреди 11 септември. Освен това атентатите послужиха като ускорен курс за онези, които си въобразяваха, че глобализацията е свързана само с търговията и инвестициите. Терористите показаха как компютрите, самолетите, Интернет, улесненото международно придвижване на хора и пари са толкова полезни за разпространението в световен мащаб на ненавист, предразсъдъци, престъпност и терор, колкото и за отварянето на по-големи и по-качествени икономически и образователни възможности. Днес всички са наясно, че глобализацията се състои не само в международното разпространение на Макдоналдс, но и в това на медресетата, ислямските религиозни училища. Някога Амброаз Биърс писа, че войната е инструментът, който Господ ползва, за да учи американците на география - перифразирайки думите му, можем да заключим, че терористите послужиха, за да научи светът какво е глобализацията. Ако бяха живи, те щяха първи да се изненадат.

Ел Паис, 8 септември 2002

Мойзес Наим,
главен редактор на списанието "Форин полиси"