Похвалите към "Факел" вече са речеви автоматизъм... И списанието ще продължи да предизвиква респект пред културологичната си мощ, стига Георги Борисов и екипът му да не прегорят в напрегнатата съставителска и преводаческа работа. Центърът на тежестта на "Факел" очебийно се мести от филологическото умение към политическото познание, към което Борисов проявява нюх и похватности, нетипични за поет от неговата величина. Списанието се превръща в хляб и вода за модерно мислещите международници (ако подозират съществуването му).
Втора и трета книжка от двадесет и втората годишнина на "Факел" съдържат "отворената мултиагентна система с послеслов от учен човек" "Майстор Хаос" - повест от Евгений Попов, "Преодоляването на тоталитаризма като проблем" от Сергей Аверинцев, "Чудната история на комунизма" - разговор между Вацлав Хавел и Адам Михник, "Има ли миналото давност" от Тимоти Гартън Аш, "Аналността на злото" от Ерик Бродер, "Московска цигулка" от Андрей Платонов, "Любов, равна на убийство" от Андрей Битов, "Умом Россию не понять" от Герхард Зимон, "Курската аномалия" от Луи Мартинез, края на "Монументалната пропаганда" от Владимир Войнович, "Катехизис на революционера" от Сергей Нечаев, "Терорът" от Егор Холмогоров, "Терорът и културата на войната" от Александър Генис, "Воините на исляма са непобедими" от Абу Убейд ал Кураши, "Японската следа" от Анатолий и Лидия Желязняк и Олег Заславски, "Действителността изпревари измислицата" от Фредерик Форсайт, "Кръстоносните походи са лудост" от Умберто Еко, "Самопознание в лицето на злото" от Андре Глюксман, "Политическата коректност е също терор" от Филип Рот, "Онтология на терора" от Александър Панарин, "Битката за Хималаите. НКВД: магия и шпионаж" от Олег Шишкин, "Краят на стария свят" от Александър Адлер.
Какво съдържание, нали?

М.Б.