На лов с картечница
Is er nog hoop, има ли още надежда? - почти изплака радиозвездата в микрофона. Според тефтерчето ми е 28 август, Хармке Пайперс води обедната политическа информация по нидерландското национално радио и в разговор с някакъв професор по международно право узна, че доказателствата на обвинението в процеса на Хагския трибунал срещу Слободан Милошевич не задоволили очакванията. Има ли още надежда? Хармке Пайперс знае, естествено, за злочинствата на Милошевич и е ужасена от обстоятелството, че поради смешната липса на достатъчно доказателства чудовището може да се изплъзне от справедливата си присъда. Ето защо хлипът й "Има ли още надежда" освен всичко останало издава и завидната правна култура на радиозвездата, нейната, че и на просветената гражданска общественост на западноевропейците изобщо. Има надежда, има, не е да няма - побърза да я успокои професорът.
Доказано е все пак, че Милошевич като президент на Югославия е носил командна отговорност. Доказано е освен това, че трябва да е знаел за вършените в Косово престъпления, без да е сторил нищо за предотвратяването им. Тези две неща прокуратурата все пак успяла да докаже, и те трябва да са достатъчни за осъждането му на дългогодишен затвор, а може и на доживотен.

В обзорните си анализи на приключилия цикъл "Косово" медиите със задоволство отбелязват същия успех на обвинението. След 124 свидетелски показания може да се смята за доказано, че Милошевич е носил командната отговорност и е бил в течение на нещата, които са се вършили в Косово. Доказано е, значи, че е бил президент на Югославия, който е в течение на нещата в държавата му, а според конституцията е и главнокомандващ въоръжените сили. Като доказателство, че Милошевич трябва да е знаел за престъпленията на армията и полицията в Косово, наблюдателите на процеса неизменно привеждат показанията на тогавашния емисар на ЕС Педи Ешдаун. В среща с Милошевич в началото на бомбардировките Ешдаун обърнал внимание на президента върху въпросните престъпления и изрично го предупредил, че ако я кара така, ще свърши пред Хагския трибунал. Е, няма страшно, така и стана и под тежестта на това доказателство за Милошевич измъкване няма.

С това послание сгря сърцата на правдолюбивата общественост и известният холандски адвокaт Михаил Владимиров. Като един от тримата "амичи курие" или "приятели на съда", Владимиров е назначен от трибунала, за да следи за протичането на почтен и коректен процес и да сигнализира за евентуални отклонения от него. Особено с оглед на обстоятелството, че Милошевич сам си е адвокат и от неопитност може да пропусне някой шанс в негова защита. В интервю за в. "Култура", бр. 32 от 13 септември т. г. Миша Владимиров изчерпателно описва задачите си на амикус, тази необичайна и добре хонорувана функция в този необичаен трибунал. И ето че в края на Косовския цикъл, когато мнозина се бяха завайкали за успеха на обвинението, независимият амикус лансира най-значителния си принос за коректния и почтен ход на процеса. Под наслов "Дори отсега вече има достатъчно доказателства срещу Милошевич" амикусът от страниците на вестник "Хаахсе Курант" от 7 септември излезе пред нидерландската общественост със следното окуражаващо становище: "Ако процесът му (на Милошевич, б.а.) беше само за Косово, и ако сега теглим една равносметка, Милошевич със сигурност би бил осъден. (...) Съдиите трябва да докажат, че Милошевич е знаел за масовите убийства, че от позицията, която заема, е можел да ги предотврати и че впоследствие нищо не е сторил. В половината от случаите, приведени от обвинението, това успешно бе доказано." А що се отнася до следващите два етапа на процеса, Босна и Хърватия, амикусът в интервюто си предрича: "Те (прокурорите, б.а.) разполагаха с повече време за подготовката си и по-добре познават проблематиката. Няма да е никакъв проблем, изцяло да закръглят доказателството срещу Милошевич." Възрадваният вестник повтори в есенцията му това послание на амикуса и в следващия си брой, за да го потрети в резюме след скандала.

Дали пък Владимиров от позицията, която заема, е знаел, каква я свърши с това интервю? Процесът срещу Милошевич е още в първата си третина, обвиняемият дори своите свидетели още не е изправил пред трибунала, а загриженият за коректността на процеса независим амикус вече оповести победата на прокурорите и изрече присъдата: виновен. Юридическият термин за подобно, в процесуално и етично отношение абсолютно непозволено публично изявление, гласи praejudicare. Естествено, че юристът Владимиров е знаел какво върши, въпросът е само защо. Милошевич, също юрист по образование, поиска думата, прочете на втрещените съдии няколко извадки на английски от интервюто, обясни появата му като пореден опит да се камуфлира в медиите провалът на обвинението и препоръча на амикуса да седне, където му е мястото, а именно сред прокурорите. В отговор Владимиров на три пъти изрази дълбокото си съжаление за станалото, интервюто не било авторизирано и приведените цитати просто не били неговите думи. Председателят на съда Мей затърси някакъв израз на висше неодобрение, съдията Робертсън сърдито поиска амикусът в срок от една седмица да представи писмено обяснение, защото подобни изявления поставят функцията му към трибунала под въпрос, а прокурорът Найс с добре изиграно възмущение го посъветва веднага да даде вестника под съд. Последното Владимиров едва ли ще стори, защото знае какво е казал и знае, че журналистът Франс фан ден Хаут, комуто даде интервюто, едва ли ще е изгубил междувременно касетката с драгоценните му изявления. Независимият амикус Владимиров впрочем волно си преюдицира и в интервюто си за в. "Култура":

- Има ли възможност Милошевич да бъде оправдан?
- Теоретично да, но практически не. Ако сте отишли на лов и преследвате дивеч с автоматично оръжие, шансовете да уцелите са по- големи. Милошевич е обвинен за случилото се на многобройни места в Косово, Босна и Хърватия. Дори да бъде оправдан за половината от обвиненията, по другите ще бъде осъден. Поради това възможността Милошевич да бъде оправдан напълно е незначителна.

Буквално като в хагската преса, която неавторизирано изкривила думите му, само че месец по-рано. Вестник "Култура" още не са го зачели в трибунала, но нека Бойко Боев не хвърля касетката.

Образът за картечницата и дивеча в цитираното изявление на Владимиров обаче заслужава внимание. Изкарваш свидетелската картечница, пък нека и да се провалят повечето от стотината свидетели. Дивечът Милошевич все ще отнесе някой куршум. При това патроните в картечната лента са разнокалибрени: несъмнени жертви и свидетели на престъпления, явни лъжци, тук-таме някой криминален рецидивист, функционери и партизани от АОК и няколко политици и генерали от някоя от бомбардиращите страни. Един лаик в юриспруденцията би очаквал, след десетината неблагонадеждни свидетели и няколкото явни лъжесвидетели съдиите да запратят в кошчето цялата обвинителна творба на госпожа Карла дел Понте. Нищо подобно. Като свидетели докрай се заизреждаха хора с явни противоречия и несъстоятелности в показанията си, хора с криминално минало и дори бивши и настоящи служители на прокуратурата, които пък изобщо нямат работа на свидетелската скамейка. Лаикът би очаквал също така съдията начаса да предаде на прокурора свидетел, който несъмнено лъже. Нищо подобно. В кръстосаните разпити обвиняемият неведнъж разобличи свидетели в лъжа, но никой от тях не отнесе поне едно предупреждение от съдията. Тези патрони в картечната лента на обвинението избръмчаха във въздуха, други ще отидат в целта, и това очевидно е също наред в този много странен процес.

Последните двама свидетели в цикъла "Косово" допълниха тази картинка. На 6 септември по сателитно видео от Баня Лука даде показания защитеният свидетел К-41. Заради проблеми с паспорта си не можел да дойде в Хага. Бидейки войник в Косово, разказва К-41, взводният му заповядал да застреля няколко души, сред които едно бебе. Потресаващо. Оттогава не можел да спи, все бебето чувал в съня си. Въпреки това обвиняемият първо го попита дали не се крие от полицията. Не. Търсили го наистина в родния му Никшич в Черна гора, но не знаел за какво. На другия ден К-41 се оказа 23-годишният черногорец Р.М., който неотдавна нахълтал в дома на една самотна бабичка, вързал я, бил я и изчезнал с 1000 скътани от бабичката дойче марки, след което, подгонен от черногорската полиция, избягал през границата в босненската Република Сръбска и сега дава показания пред трибунала от свърталището си в Баня Лука. Този контекст на видео-показанията на К-41 изобщо не смути трибунала. Последният свидетел бе канадският капитан от запаса Филип Ку, военен експерт за Югославия в състава на прокурорския екип. Психолог по образование и пенсиониран след десетгодишна служба с чин капитан в някакъв разузнавателен отдел на канадската армия, прокурорският служител в качеството си на свидетел - недопустимо в нормален съд - даде показания за командната структура на югославските въоръжени сили и доказа командната отговорност на обвиняемия в качеството му на югославски президент. Същевременно този последен патрон в свидетелската картечница на обвинението по цикъла "Косово" имаше сериозни трудности при дешифрирането на елементарни организационни структури и абревиатури в представените от него схеми и графици, та се налагаше, обвиняемият с ехидно удоволствие да го коригира, че Югославия не е била във Варшавския договор, и да му обяснява: "РМ" значи "ратна морнарница"1, господин експерт. Да знаете, че Югославия има и флот."

Дали има още надежда ли? Има, как да няма.

1 Сърбохърватски: военноморски флот.

Хага, 15 септември 2002 година

Жерминал Чивиков