(Бал)кански стандарти
От 30 август до 5 септември Фестивалният и конгресен център беше домакин на десетото издание на "Любовта е лудост". Освен 10-те филма в конкурса, бяха представени и програмите: "15 години Национална награда на академията за киноизкуство на Русия НИКА", "Непознатото кино: Израел", "Златни юбилеи" (стари български филми, представени от главните си актьори), "Ехо от "Любовта е лудост" (лауреати на "Златна Афродита"). Някои от обещаните заглавия в конкурса не пристигнаха - "Абсолютни сто" (Югославия, реж. Сърджан Голубович) и "Закъсняла сватба" (Израел-Франция, реж. Довер Кошашвили).
Чуждото присъствие беше представено от официалните гости на фестивала: Едгар Багдасарян (представил и двата си филма), известният руски режисьор Александър Панкратов (член на журито, оглавявано от Людмил Стайков и участник в извънконкурсната програма с последния си филм "Фантомът на щастието"), руският актьор Сергей Шакуров (представил филма на Игор Агеев "Дивачка"), председателката на арменската секция на ФИПРЕССИ Сузана Арутюнян (също член на журито).


Откриването се състоя в препълнената зала 1 на Фестивалния комплекс. "Любовта е лудост" (1917) на Васил Гендов доживя съкрушителен ренесанс. Андрей Дреников акомпанира на пиано, цигулка и дори свири с уста. Овации. Детски ансамбъл. Серия смешки и гегове. Министър Абрашев чете приветствено слово. Рангел Вълчанов и Никола Анастасов се занасят зад гърба му. Аплодисменти. Лампите загасват. И зрителите получават уникалния шанс да се поблъскат със звездите на киното, устремени към запазените им места назад, в бягството си от невъзможния първи ред на залата. В общия дух на европейската интеграция (виж последните нововъведения в програмата на фестивала във Венеция) организаторите зарадваха публиката, уважила празничната вечер, с американски филм: "Кейт и Леополд" (реж. Джеймс Манголд). Банално-сладникавата драма на благородника-изобретател на асансьора, озовал се внезапно в настоящето, клони към още по-банално-сладникава развръзка в любовта на героя към Мег Райън.
Сигналният пистолет на фестивалното кино прозвуча на втория ден с израелския филм "Под наблюдение" на режисьора от грузински произход Йосиф Питчадзе. За разликата от предишната вечер, когато само звуците от непрекъснато звънящи мобилни телефони даваха възможност да се изкомпозира четиричасова симфония, на тази прожекция любителите на трудното кино се брояха на пръсти. Самият филм започва обещаващо - в статичен кадър двама мъже седят в кола и единият разказва историята на господин Х, който преследвал господин Y. Господин Х бил много бърз и с лекота достигал от точка А до точка В, но винаги, когато се добирал до точка В, се оказвало, че господин Y е вече в точка С. Оттук нататък филмът зацикля из полетата на търсещата корените си емиграция в Израел. Архитектът Гари Разумов пристига от Берлин да търси починалия си баща, който пък от своя страна продължава да си живее с пълна сила и е абсолютно неинформиран относно този съдбовен за него факт. Но въпреки това е поизчезнал и синът трябва да го намери. Въпреки сполучливото заглавие (в английския вариант - "Under Western Eyes") и великолепната операторска работа на Шай Голдман, филмът се затваря между точки А и В.
В програмата "Непознатото кино: Израел" беше прожектиран и филмът "Света Клара" (реж. Ари Фулман). Отново руски емигранти - този път тийннейджъри. Клишираната история все пак е разнообразена от някои "модерни" елементи - момиче с парапсихични способности, тотонадежди, неоромантична полулюбов...
Както и да е, решавам да се разтуша с един поклон към родната класика, отделена в "Златни юбилеи". Налитам в малката зала "Европа" и час и половина по-късно излизам леко разведрен от веселата наивност на "Маргаритка" (1961, реж. Генчо Генчев). Сантиментален и прашен, филмът успя да развълнува разнородната публика от пенсионери и студенти, изначално привлечена от безплатната прожекция и срещата с любимеца на варненци Димитър Хаджиянев. В програмата бяха почетени още: Гинка Станчева ("Любимец 13"), Георги Калоянчев, заместил непристигналата колежка Стоянка Мутафова ("Привързаният балон"), Джоко Росич ("Камионът"), Никола Анастасов ("Тримата от запаса").
Стефан Данаилов, раздвоен между прожекциите на сериала "На всеки километър" в центъра на София и посветената му гала-вечер във Варна ("24 часа дъжд"), така и не пристигна.
"Балканските хоризонти" се потопиха във фестивална мъгла и не се видяха. Обявеният филм от Югославия не дойде, а пък отбелязаните в каталога "Шумолене" (Словения, 2002, режисьорски дебют на Янез Лапайне), "Седмото слънце на любовта" (реж. Вангелис Сердарис, показан в София в рамките на тазгодишния Фестивал на европейските копродукции) и "Allegro M'a Non Troppo" (Югославия, 2001, реж. Пуриша Джорджевич) необяснимо не фигурираха в програмата на прожекциите.
За сметка на това, филмът "Балканската война" (1913) бе разгледан на специална среща между представители на Военно-морския музей във Варна, журналисти и киноведи. Проф. д-р Неделчо Милев изложи концептуалния си анализ върху новаторската страна на разглеждания до момента най-вече като кинохроника филм на Александър Жеков. В комбинацията от документален материал и постановъчни сцени, проф. Милев открива три основни акцента: епизодът с потопяването на крайцера "Хамидие" - като предшественик на Втория експеримент на Лев Кулешов (конструиране на виртуално пространство-време по монтажен път); снимките в дълбочина на пространството с многопланово изграждане на кадъра - предшестват композиционните построения на оператора Били Битцер в "Раждането на една нация" (1915) на Дейвид Уорк Грифит и смелото портретиране чрез зачеркване на горната част от главата при продължителния близък план в разпита на стария башибозук - изразност, постигнала своя апогей в "Нанук от север" на Робърт Флаерти десет години по-късно. Лудият от любов към киното професор обеща нов, този път международен симпозиум в София (19 - 20.09.2002), на който по оригиналната теза ще изкажат мнение световни авторитети.
Съставената от предпремиерни американски хитове програма "Звезди и филми" (от 22.30) явно беше насочена към летовниците, с цел частично изравняване на финансовия фестивален баланс. Единствено изключение беше ранната прожекция на "Деца-шпиони" (16.00). В този час пародията, елементарният хумор, всевъзможните шпионски джаджи и ненатрапчивата антиутопия си чукнаха среща с обилна порция пуканки, поднесена с лукава усмивка от Робърт Родригес. "Деца-шпиони" не е най-забележителният негов филм, но за сметка на това е увлекателен и забавен. Донякъде напомня новелата му в Тарантиновия проект "Четири стаи", но е разточен и към края натежава (въпреки иначе стандартното си времетраене).
За първи път официално, в отделна програма бяха показани лауреатите на авторитетната руска награда "НИКА". Най-любопитните акценти тук бяха сдобилите се вече с известна популярност у нас кинопредизвикателства, но до момента не показвани: "Москва" (реж. Александър Зелдович, 2000) и "Телец" (реж. Александър Сокуров, 2001), както и "Механична сюита" (реж. Дмитрий Месхиев, 2001). Последният е далеч от хладния перфекционизъм на другите два, дори няколкото опита за дълги кадри със сложен вътрешнокадров монтаж не са достатъчно сполучливи. Спорна е и естетическата стойност на диалозите, заснети не по класическата формула план-контраплан, а чрез панорами или панорами с фарт. Но филмът заразява с емоцията си. От московски завод командироват инженер и шлосер в дълбоката провинция с цел да транспортират трупа на ненадейно починал там колега. Това, което започва с водка във вагон-ресторанта, преминава през поредица от комични недоразумения, пориви и щения, включително и една библиотекарка, продължава в приключения с куфар, пълен със злато, и завършва с бой, без труп и със сълзи. Русия. Столицата е изведена като основно действащо лице в "Москва" (вж. "Култура", бр. 12 от 2001). В заслепяващата неонова визия на Александър Илховски, препъвайки се в синьо-червено-бялото си ежедневие, крачат героите на Владимир Сорокин, оставени на милостта на патоанатомичната режисура на Александър Зелдович. Трите Чехови сестри, отдавна установили се в Москва, но все така неудовлетворени, затъват в преспите от столичен сняг. Мечтите мутират, сестрите не са три, а две, а Ирина е майка на Маша и Олга. Замръзналата Москва и ледът в отношенията между героите заковават вниманието за повече от два часа. Десетина минути преди края, в унисон с провокативния дух на филма, лентата се къса, следва прекъсване за около половин час. На финала камерата полита към небето.
С внезапно избистрило се небе завършва и "Телец" (вж. "Култура", бр. 18 от 2001), заключен в един от последните дни на вече болния и изолиран Ленин. За Сокуров (режисьор и оператор) и Юлий Арабов (сценарист) политическият облик на Ленин не представлява интерес. Те се занимават по-скоро с обречената стихия на един непрестанен напор към подчиняване на целта. Идеята е подчертана от анонимните обръщения: Ленин е "Болният", Надежда Крупская е "Съпругата", Сталин е "Гостът". Ленин на Арабов се родее с героите на Платонов в "Чевенгур". Развалено и безпомощно пред обстоятелствата, затворено в пространството и разглеждано като под лупа през мъглявото изображение на режисьора-оператор, тялото на Вожда, а не съзнанието му, е главен герой на филма.
В сравнение със съпътстващите, конкурсната програма изглеждаше още по-бедна и скучна, с два ясно изразени фаворита. За "Невероятната съдба на Амели Пулен" се изписа достатъчно покрай българската му премиера на VII фестивал на европейските копродукции (вж. "Култура", бр. 15 и 23 от т.г.). Приказното пътуване на Одри Тоту в света на дребните хора и отмъщения, където "нищожните" подробности всъщност са твърде важни, е обречено на признания и награди. Призът на журито е още един довод в полза на този тип филми - в тях историята е почти незабележима, а чувствата са големи и оставят усмивка у зрителя дълго след прожекцията.
Голямата награда "Златна Афродита" беше запазена за най-екстатичната от оригиналните премиери на фестивала - "Тъмносин свят". Семейният тандем Ян и Зденек Сверак спретва високобюджетен комерсиален хит - мащабно пано, извезано с усет към детайла. В късовете сочно кино, по време на танцовата вечеринка на военните, се забелязва как балонче с лек газ се залепя за тавана, за да се спука час по-късно при разрива на едно приятелство.
Същевременно това е филм, който по пищност на баталните сцени не отстъпва на Джери-Брукхаймеровия "Пърл Харбър", но, за разлика от него, успява да запази сърцето си. След завземането на Чехословакия от Хитлеровите войски, група пилоти продължават да се сражават на страната на Великобритания. Когато се прибират в родината си, вместо признание, попадат в затвори и си спомнят една любов, едно приятелство, един тъмносин чужд свят.
Филмът "Черната стена" (1997) е дебют на арменския режисьор Едгар Багдасарян. Фактът, че бе специален гост на фестивала, съвсем не означаваше, че заслужава "Извънредна награда за постижения в областта на кинематографичната изразност". Объркващата безсюжетност, преливаща във внезапни близки цветни планове на фона на черно-белите общи, предизвиква световъртеж и гадене. Режисьорът донесе във Варна и последното си творение - "Земя на свещените ритуали" (2002), в който се проследява развитието на християнството в Армения от годината на официалното му приемане (301 г.) до наши дни. Издържан в универсалния език на киното без думи, филмът поне показа заложбите на автора да рисува с музика и танц...
Друг специален приз (Грамота за особен поглед върху действителността) отнесе унгарският филм "Изкушения" (2002) на Золтан Камонди. Семейно-битовата драма с кафкиански привкус се лута в безпътицата на паранормални и свръхестествени явления, маркирани от схематични отношения.
Двата нови български филма, представени съответно в конкурсната програма ("Асистентът", 2002, реж. Илия Костов) и извън нея ("Подгряване на вчерашния обед", 2002, реж. Костадин Бонев), също получиха награди. "Асистентът" взе специалната награда на СБФД, а филмът на Костадин Бонев - тази на сдружението на филмовите критици към СБФД. Ако първият вече бе преживял своята премиера в София, "Подгряване на вчерашния обед" бе показан за първи път пред публика. Дебютантът в игралното кино Костадин Бонев се е заел с безкрайно болезнената и сложна тема за българите - Македония. Група документалисти се опитват да отразят съдбата на главната героиня - мълчаливата Катерина (проследена от 1934 година до смъртта на Сталин, когато тя се завръща от изгнание в лагер) през различни времеви пластове (от предюгославска Македония до ден днешен). Като бяла нишка във филма се откроява насилието, запечатано върху това парче земя, напоено с кръв. Катерина (в ансамбловата актьорска интерпретация на Светлана Янчева, Биляна Казакова и Мария Мазнева) носи с гордо вдигната глава проклятието на Арахна. Колкото по-навътре в проблематиката навлиза младият киноекип на режисьора (Галин Стоев), толкова по-трудно им става да завършат филма си. Като кошмарен рефрен, силните на вчерашния ден възкръсват отново и отново, за да подгреят кървавия обяд на насилието в мъглата на бъдещето. Въпреки малко едноплановите отрицателни персонажи, филмът на Костадин Бонев стои добре в опита си да се открои сред белязаното от безвремие настояще на българското кино.
Равносметката в края на седмия фестивален ден не отчете киносъбития от световен мащаб, затова пък лудо-любовният дух бе пускан от бутилките всяка вечер в грижа за доброто настроение на гостите. Никой не остана безразличен към усилията на организаторите в поднасянето на богато блюдо от филмови деликатеси. Дали претоплени, дали горещи, стандартите на седмото изкуство присъстваха. Липсваше екзотиката. Нищо. Догодина пак и повече.

Никола Бошнаков


Никола Бошнаков е студент III курс "Кино и телевизионна режисура" в Нов български университет.
Любовта е лудост -
Варна 2002