На 7 септември т.г. си отиде една от най-забележителните личности на съвременната лингвистика.

Еухениу Косериу

почина в Тюбинген, градът, в чийто университет изнасяше лекции от 63-та, след славна преподавателска кариера в Монтевидео, Мадрид, Коимбра, Бон, Франкфурт. Роден на 28 юли 1921 г. в Михайлени, тогавашна Румъния (днешна Молдова), той беше фин познавач на повечето романски езици, като далеч не се ограничаваше с тях; занимаваха го проблемите на граматичната теория, лексикална семантика, лингвистиката на текста, диахронията, философията на езика и историята на лингвистиката - много от тях дължат формулировката си на неговите усилия. През 50-те години Косериу изигра решаваща роля за развитието на идеята на езика като материя, различна от кристализиралото съдържание на речниците и строгите ограничаващи системи, налагани от граматиките. Трудове като неговите "Граматика, семантика, универсалии" (1970), "Синхрония, диахрония и история" (1973), "Човекът и неговият език" (1977), остават отправна точка за световното езикознание, а приносът му към лингвистичните изследвания без съмнение го нарежда в най-високото съзвездие на езиковедите Сосюр, Сапир, Йелмслев, Якобсон и Чомски.


К