Тъга по Мария

Никога ли не сме поглеждали отгоре, докато спим?
Сигурно ни е харесвало.
А понякога не се връщаме.
Тя се връщаше няколко пъти.
Веднъж като огнена птица,
веднъж като любима жена
и накрая не издържа.
Превърна се в звезда и земята осиротя,
И се лиши от нежност, от смях,
от приятелски ръце и песен.

Тази есен морето не е на себе си.
Небето ридае и през сълзи търси следите ти по пясъка, Мария. Ветровете вилнеят, конете препускат като луди, дърветата се впиват още по-силно в земята от мъка и листата шепнат името ти, Мария. Аз те сънувам, къде си, мила? Къде си?
Сигурно някъде, някога отново ще изпеем "Закъснели срещи", ти - с бялата си булчинска рокля, аз - с белия костюм, взет назаем.
Никога ли не сме поглеждали отгоре, докато спим?
Сигурно ни е харесвало.
А понякога не се връщаме.


Мишо Белчев


Мария Нейкова
(1945 -2002)
си отиде преди четиридесетина дни, в разгара на лятото. Остави след себе си повече от сто песни. Те бяха в истинския смисъл на думата нейни - беше им автор и изпълнител, вграждаше в тях странността на Родопите и чара на собствената си личност. Сред най-популярните са "Закъснели срещи" (в дует с Михаил Белчев - първа награда на "Златният Орфей" през 1969 г.), "Мария", "Гледай мен", "Добър вечер, лека нощ"...
Но дори само "Козият рог" е достатъчно основание, за да я помним.
Поклон!


К