Името на Марин Върбанов е познато не само на художниците текстилци (голяма част от тях - негови ученици), но и на всички по-ревностни или поне афиширани ценители на съвременно българско изкуство.
Пътят му кръстосва територии на три континента - Европа, Австралия, Азия, но тръгва от България, където с творбите си, с педагогическата си последователност и с обществените си позиции в продължение на повече от две десетилетия (от началото на 1960-те почти до средата на 80-те години) Върбанов решително отстоя модернизацията на българския текстил. Изкуството му намира признание не само в България, но и на международната художествена сцена още в началото на 70-те - на най-авторитетния европейски и световен текстилен форум - Биеналето в Лозана (1971 и 1973), чрез включването му в редица европейски проекти, представянето на творчеството му на международни изложби в Париж, Чикаго, Ню Йорк, чрез успеха на самостоятелните му изложби в Париж (1978) и Брюксел (1980).
Върбанов се проявява и като запален разпространител на новите художествени идеи. Това проличава най-вече в работата му на преподавател. Като организатор, пръв преподавател и професор по текстил в софийската Художествена академия, той има заслугата да подготви и въведе в модерното изкуство десетки свои студенти и да ги направи свои ревностни последователи. "Марин Върбанов и неговите ученици" - с това обобщение най-кратко се обхваща едно значимо явление в културния ни живот, което отчита приносите на няколко поколения български художници текстилци. Ефективността на педагогическите му усилия не се изчерпва само със софийската Академия. През 1975 Върбанов основава специалност Текстил в Художествената академия в Сидни, Австралия, а през втората половина на 80-те основава ателие за модерен текстил в Ханджоу, Китай, което прераства в институт. Той днес носи неговото име - Институт за художествен текстил "Върбанов". През 1988 полага и основите на проект за Международен център за съвременни изкуства. Остава нереализирана голямата му самостоятелна изложба, върху която започва работа през 1988, прекъсната от ненавременната му смърт през 1989.
На 20 септември Марин Върбанов щеше да навърши 70 години. Това е повод да си припомним светлата му личност, както и да осъзнаем по-добре своите задължености към паметта му.