През последните дни бяхме изненадани от една голяма и блестяща изложба на Димитър Киров, посветена на любовта, обичта и неговото вдъхновение към Росето. Всяка картина е тръпка, всяка картина е чувство, което докосва най-нежните струни на човешката душа.
И ето че друг празник ни изненадва. Атанас Кръстев - Начо стана на осемдесет години. Без да искам, се връщам към годините, когато много често гостувахме в Пловдив по най-различни поводи. Преди двадесет години бяхме негови лични гости в дома му. Там през цялото време писах пиесата си "Опит за летене". Често ни идваха на гости Емилиян Станев със съпругата си и академик Петър Динеков. Това бяха едни от най-красивите вечери, преживявани в Пловдив. Почти всяка вечер бяхме в компанията на художниците Димитър Киров и Георги Божилов-Слона. На двора имаше голяма дървена маса, около която се събирахме и изкарвахме дълги нощи на сладки приказки. За мен остана като скъп спомен една алафранга, нарисувана от Димитър Киров в стаята ми. За моя голяма изненада се оказа, че през цялото време аз съм писал на писалището на Александър Батенберг. И всичко това под зоркия поглед на кучето Полка. Кучето Полка беше немска овчарка, любимо куче на Начо и негова гордост.
За Начо може да се разказва безкрайно. Мисля, че няма друго селище у нас, чието име да е свързано така силно с името на един-единствен човек, както старинният град Пловдив е свързан с името на Начо Кръстев.
Честит празник, Начо!

Йордан Радичков