Всъщност, през всичките тези години много ме е страх от Начо... Боя се от оценката му за нещата, които извършвам в журналистиката, в политиката, в личните си дела дори. Той така насища с принципи всякое пространство, че да не си му пред очите, ако съгрешиш.
Моят номер в отношенията с Начо е да зная наизуст асеновградските му критерии. Да съм наясно с патриархалния му патос. Да предвиждам коя стъпка ще задоволи станимашката му мяра - за морал, за чест, за достолепие.
Като знам всичко това, остава ми само да съм свободна. Защото няма по-голям катализатор за демократичните ми чувства от Начо Културата. Той е от последните хора тук, които създават магнитни полета за стремленията на другите.
Попитайте когото и да е от пловдивската интелигенция - продуктивно ли е да те е страх от Начо? Нито един няма да отрече. И докато проницателните му очи ни фиксират иззад очилата, ние ще сме свободни и добри граждани. "Чорбаджи" - така му казва приятел пловдивчанин, избягал отдавна в Лос Анжелис. За сведение на тези, които не са чели "Пловдивски хроники" - това е титла. Не толкова съвременна, колкото титлата Начо Културата, но пък йерархично и морално по-точна.
Всички ние си знаем мястото - то е там, където каже Чорбаджията на нашите сърца, Атанас Кръстев.

Нери Терзиева