Малки комедии - много смях

Заглавието "Малки комедии", което е поставил Мариус на новото си пловдивско представление, е очевидно перифраза на Пушкиновите "Малки трагедии". Още когато изигра "Дамата с кученцето", той показа и някои от ранните Чехови пиеси, от водевилите. Интересът му към Чеховите разкази и пиеси е траен и обръщането му отново към тях не е изненада - съчетанието на комично, патетично и лирично във всички представления на Мариус се превърна в негова запазена марка. Вече като режисьор той поставя сега два разказа "Врагове" и "Гусев" и три едноактни пиеси: "Мечка", "Сватба", "Лебедова песен", под ироничното "Малки комедии" - защото колко малки могат да са комедиите? Включването на разкази в композицията е логично доколкото и водевилът "Сватба", например, е писан по разказа "Сватба с генерал" (1884) и мотиви от "Сватбен сезон" (1881) и "Брак по сметка" (1884). Но "Врагове" и "Гусев" участват повече, за да усилят лирично-патетичната жанрова рамка. Затова с "Врагове" започва, а с "Гусев" и "Лебедова песен" завършва спектакъла. Ако не беше прекалено застинал в известна бутафорност и наивистичност, "Гусев" трябваше да внесе дори трагизъм в представлението. Сцената с шейната, летяща в мечтите на Гусев към дома, докато всички на кораба очакват той да умре и тялото му да полети към акулите в океана, беше единственият повече патетично-мелодраматичен, отколкото трагичен миг. Като част от театралния реквизит бутафорността във финалната "Лебедова песен" си беше повече на мястото. Но и той остави онзи "кисело-сладък" вкус, който Чехов в писмо до Ленски казва, че носи "дългото" заглавие "Лебедова песен".
Най-смешни и най-успешни са "Мечка" и "Сватба". Мариус е следвал указанията на Чехов с непозната за съвременния ни театър скрупульозност - до яркочервената рокля на Змеюкина (много добро изпълнение на Светлана Илиева - на границата между карикатурата и гротеската) и трапчинките на вдовицата Елена Попова (Виктория Колева). Добър дует, Виктория Колева и Мариан Бозуков в "Мечка" изиграват анекдотичността на сюжета с така характерната за комедията, но не винаги постижима, лекота, яркост на жеста, динамика и изобретателност в ситуацията. Още по-смешна е "Мечка" заради липсата на външно уподобяване на Григорий Смирнов като непохватен и груб - Мариан Бозуков, крехка фигура, го играе като човек, когото младата хубава вдовица довежда просто до пълна истерия.
В "Сватба" актьорите (особено Анелия Ташева, Алексей Кожухаров) не само точно изпълняват изведените в крайни карикатури образи, но ги изпълват с енергичност и жизненост в ритъм, който представя разностранната анекдотичност на ситуацията в Чеховия водевил. Изобщо в спектакъла на Мариус Куркински пловдивската трупа показа своите най-силни страни и категорично заявява възможностите си за участие в широк репертоарен диапазон.
Поставени в класически чистата жанрова форма на водевила, в театралната изразност от края на ХIХ век, която мигновено пародира всеки от образите, те са истински Чехови "малки комедии" с много смях.

Виолета Дечева


Реплика
от ложата

Малки комедии по Чехов. Сценичен вариант, постановка, сценография и музикално оформление - Мариус Куркински. Участват: Георги Василев, Стоян Миндов, Анелия Ташева, Виктория Колева, Стоян Сърданов, Петър Кауков, Мариан Бозуков, Георги Вачев, Ивайло Христов, Алексей Кожухаров, Светлана Илиева, Димо Димов, Елена Кабасакалова, Троян Гогов, Петър Димов, Жанет Попхристова, Росица Вакрилова. Драматичен театър - Пловдив. Премиера на Празниците на изкуствата "Аполония" - 7 септември 2002 г.