1:1 или Утопията на честността

Канал 3 е телевизия, разполагаща с не особено добри материални условия, с допотопна техника, със схлупени и неуютни студия. Въпреки това под покрива й в трудни времена намериха подслон едни от най-острите езици в българското ефирно пространство - противоречивата Маргарита Михнева с "Неудобните", неспокойната Лили Маринкова с "Вън от рая", безцеремонната Виза Недялкова (преди авантюрата "Радио НЕТ"). Събирането на такива тв и радио звезди обаче, както и вземането на съгласието им да се трудят в подобна примитивна обстановка, без съмнение не се дължи на собственика на телевизията Величко Найденов, а преди всичко на неотстъпващия на своите колежки по острота, непримиримост и патетичност в търсенето на истината спортен журналист Сашо Диков. Подобното привлича подобното: неговото предаване "1:1" в света на спорта е по същия начин ръбато, както вече изброените. И макар сферите да са различни, нагласите и желанията са идентични - борба за повече етичност, справедливост и честност най-напред в спорта и в частност във футбола, а след това и навсякъде другаде.
Тази е причината предаването "1:1" да се вглежда внимателно - чак до вманиаченост, във всяко положение на терена, да го премята от прав и "обратен ъгъл", да връща лентата до втръсване и да прави всичко останало, за което му се смеят и го подиграват. Но не толкова тези странни програмни решения са важни в случая, колкото гласът на Сашо Диков зад кадър. Той, разбира се, засяга футбола, но репликите и размислите върху играта в нейния български вариант са само повод за акцентирането върху почтеността, джентълменството, достойнството. В думите и тона на водещия прозира страстен копнеж за по-благородни нрави, за храбро поемане на отговорност, за решаване на изхода от една или друга среща там, на зеления терен, не благодарение на "черните каси" и на задкулисните игри на футболните босове с БФС и с атрактивния негов шеф Иван Славков. С други думи, апел е за честност и справедливост, вопъл е за тяхната липса в пространството на българския футбол. Пък и не само там - истински образцова в своята романтичност беше разлютената тирада на Сашо Диков срещу номера, скроен от китайките на българския национален отбор по волейбол на световното в Германия.
Лидерството на честността в предаването "1:1" се възприема и от зрителите, ето защо в своите понякога по-критични бележки към неговия водещ те го упрекват именно в липса на такава, в отсъствие на еднаква мяра към различните отбори. В нападките, естествено, говори запалянковщината и тесногръдите футболни пристрастия, които и на самия Диков - личи си - вече безмерно са омръзнали. Той непрекъснато обяснява, че му е писнало да повтаря, че в неговите "дисекционни" репортажи няма никаква субективност, че всичко е не в полза на един или друг тим, а в името на повечето благородство в нравите на спорта. Лайтмотивът на неговото предаване е именно в моралните призиви, в непрестанното изискване за нравственост и етичност на терена, за мъжко поведение и високо вдигната глава. Към него не може да се приложи в никакъв случай максимата за "По-добре грозна победа, отколкото красива загуба", напротив - той предпочита да падне достойно, не да спечели недостойно. Затова и всички футболни трикове с лежането на терена за бавене на времето, лъжливи финтове за дузпа и т.н. го изкарват извън равновесие - те са вън от полето на честността, неговия най-съкровен критерий.
Всъщност "1:1" е израз на копнежа не само на Сашо Диков, но и на цялото българско общество за повече морал и справедливост в нашия живот. Това, което той изказва за футбола, голям процент от българите си го мислят за функционирането на целия социум - че съдиите са подкупни, че правилата (законите) не са еднакви за всички, че този, който има пари, предпочита да си купи успеха, не да го извоюва в честен двубой. Предаването по Канал 3 е само част от този нескончаем български блян, който едва ли някога ще намери покой. Просто защото утопиите никога не стават действителност...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин