Около филма Балканската война
На 19 септември в сградата на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД (бившият дом на Българо-съветската дружба) около 15 часа се движеха странни групички от колоритни типажи, сякаш избягали от прашасалите ролки на Чешкото чудо в склада на филмотеката. Поводът беше конференцията, посветена на 90-годишнината на кинолетописа на Александър Жеков за Балканската война.
Малко по-късно проф. д-р Неделчо Милев откри конференцията със своето изследване върху филма, анализиращо значението му в български и в световен мащаб (вж. миналия брой).
Руският киновед проф. Владимир Утилов наблегна на неутралната теза, че е време за сериозна преоценка на малкото запазени филми от ранното детство на киното, като всеки кадър заслужава да бъде разглеждан с респекта и признанието, което сега отдаваме на произведенията на Фидий например. Неговите лични наблюдения са, че филмът "Балканската война" дава достатъчно пълна информационна панорама на визираните събития и представлява сложна връзка между двете гранични понятия за войната - модерното, чиято визия сме свикнали да свързваме с монтажни поредици от групи ранени по лазаретите, разпит на мародери и разрушени къщи, и представата за "романтичната" война, битувала в съзнанието тогава. Чисто технически проф. Утилов открива недостатъци като прекъсвания в панорамите, несъвършени композиционни решения и др., но все пак, ако се вземе предвид, че до момента основният принцип е бил откритата още от братя Люмиер "жива фотография", то във филма на Жеков откриваме наченки на монтажно мислене. Освен това чисто от операторска гледна точка наблюдаваме живописност и разнообразие на композиционните решения, както и на места дълбочинното построение на кадъра, добило популярност чак във филмите на Грифит. Въпреки всичко проф. Утилов каза, че по-скоро филмът "Балканската война" трябва да бъде разглеждан като "феномен на интуицията", а не като следствие на насочена пионерска работа...
Втора точка от дневния ред беше самата прожекция на филма, но тя не се състоя поради технически проблем. Трета точка предполагаше кръгла маса по въпроса, но май щръкнаха само по-острите й ъгли - ст. н. с. Александър Александров наблегна първо на неясния произход на копието (в хода на кръглата маса се уточни, че наличното копие в момента е донесено от мистериозния Аргир от Беломорието, направо на тогавашния директор на филмотеката).
Филмът, гледан от Александров в началото на 60-те, е бил с титри на руски, подарък от гръцкото посолство и представен в България от Антон Югов. В горния край присъствала емблемата на Pathe. В настоящото копие надписите са на български (при това по новия правопис) и такава емблема липсва. Доказателството, че филмът е наистина български, Александров намира в архива на киното в Берковица в писмо на Александър Жеков до тогавашния кмет на града, в което е описано съдържанието на филма епизод по епизод. Другото, на което Александров се спря, беше възможността филмът да е бил премонтиран многократно през годините, преди да достигне сегашния си вид. Освен това, съществуват още известно количество филми на Pathe за Балканската война, тъй като е установено, че френската фирма е изпращала свои кореспонденти на фронта. Александров обобщи, че не трябва да се омаловажава отразената в редица кинохроники Неаполитанска война от 1911 година.
После в дебата се включи доц. Александър Янакиев, който спомена, че основен източник на информация за филма на Жеков е неговата собствена рекламна кампания из цяла България. Донякъде е озадачаващо защо фигурират най-различни дати на публикациите във връзка с филма - например единствената отрицателна рецензия, в която той се критикува като оскърбление на българщината, е излязла чак през 1930 година в пловдивския вестник "Юг". Костадин Костов изказа твърдението, че през 1927 филмът е имал втора премиера, която Александър Жеков е подготвил като противодействие на пиесата "Шоколаденият войник" на Бърнард Шоу и гръцкия филм "Героите", визиращи Балканската война с антибългарски уклон.
Конференцията завърши без участниците да се обединят около обща теза. До 100-годишнината на събитието остава известен период от време, та дотогава може и това да се случи.

Никола Бошнаков