Снаха
Книгата на Маруся Мирчевска "Здравейте и доскоро" съдържа "някога забранени стихове" и рисунки на художника Светлин Русев. На корицата на изданието (художествено решение на същата Маруся Мирчевска) е отпечатана булчинска фотография на поетесата, бивша съпруга на Владимир Живков. Публикуваната от щатската Фондация на универсалната майка книга носи следните две посвещения: "На сина ми/ За тебе, родения на 10-ти ноември, продължавам да се моля" и "В памет на баща ми/ Заради тебе, най-добрия човек, продължавам да вярвам".
Книгата "Здравейте и доскоро" съдържа и стихотворения. Те са в три дяла: "Първи вик", "Няма да има отговор" и "Не мога с теб да се простя". Най-чистите момински вопли на социалистическата красавица са датирани: 1982, 1983, 1984, 1985...
Очевидно творбите на Маруся Мирчевска са били забранени от режима на нейния (вече бивш) свекър, защото със средствата на лирическия шлагер са сигнализирали за това как поетесата се моли на святата истина да й върне двете откъснати, предполага се - във високопоставеното семейство - крила. Или пък защото разкриват неприятния факт, че снахата на Тодор Живков може да препуска на кон "с бели облаци по рамената", ама в сърцето й е забоден трън... Или защото клеветата отнема любимия на поетесата, парадно погребват честта й, мълвата срутва дома й, силният (Живков? Живков, разбира се!) взема сина й и разрешават само мълчанието? За което после също щели да я съдят...
Репресираните поезии на Мирчевска смятат, че са напоени със силен морален парфюм, че с тяхна помощ простодушната им авторка преминава от тръните към звездите. Е, за някои може и да преминава... За други се трагикомично спъва, докато върху баналните си художества забожда великосветската, шарлатанската брошка на инкриминацията. Снахата, Жертва на Любовта, иска да представи режима на своя свекър за по-глупав, отколкото фактически беше.
(Междувременно столичен вестник публикува фотография, на която Радой Ралин целува ръка на Маруся Мирчевска "за смелостта й да напише тези стихове"... Какви ли не ги върши дамската красота, но дали в случая е виновна единствено тя?)

Марин Бодаков