Министерски неволи
Още не дошла есента, и заваляха конкурси. Почти цяла година след като им беше времето, вече са обявени десет конкурса за директори на театри. Казват, че се очаква и втора вълна.
"Забавянето" дойде от желание да се поуталожи гневът на директорското съсловие, което този път на 20 януари т. г. на свое събиране направи опит да формулира претенциите си към министерството и към Закона за закрила и развитие на културата: "...новият Кодекс на труда, който изключва постоянното сключване на временни договори, връща театъра ни години назад...", "...недомислицата в Закона за закрила и развитие на културата, която предвижда заемането на длъжността "директор" само чрез конкурс, е по-догматична и от Кодекса и предизвиква постоянни сътресения в цялата мрежа..." и т. н. (вж. "Култура", брой 3 от 25 януари 2002).
Очевидно в министерството са преценили, че сега му е дошло времето. И ето в рамките на няма и две седмици бяха обявени конкурси за десет драматични театъра в градовете: Кюстендил, Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч, Пловдив, Разград, Русе и Стара Загора. Първите два града бяха превилегировани с известно избързване. Просто не ми се мисли колко директори се смениха за последните 10 години, например, в Благоевград. Последният директор Румен Попкостадинов засега изкара около година. И пак предстои излишно напрежение в театъра. (Толкова ли местните управляващи депутати не са могли да изчакат една-две седмици и тогава зад общата линия на фронта да си окопаят дребнавите плацдарми.)
Писал съм толкова пъти за тези конкурси, че отдавна сам съм си омръзнал. И уважително съм писал, и ехидно... Ако целта на тази все по-нелепа игра (а как хубаво започна, как магически звучаха само преди няма и петнадесетина години думите "конкурс", "договорна система"...) е човек да махне с ръка и да си каже: "Да правят каквото си искат", е, ръката ми вече уморено е вдигната във въздуха... Но нека останем в тази поза още за миг. Защото все по-често ми хрумва, че тази работа е такава не току-така. Има промисъл, дори безизходност в нея и те просто трябва да се назоват.
Какво извършва Министерството на културата? Администрира българската култура. Това става с няколко лоста. Най-важните са три: закони, пари, кадри. Парите не зависят от министерството - колкото му дадат, толкова... Вътрешното преразпределяне пък е трудна работа, изисква следване на липсваща културна политика и т. н., така че по-добре: каквото съм заварил, туй си зная. Със законите също е сложно, както се казва, надвишаващо го сложно, пък и бавно, все някое съсловие недоволно и т. н.
Остават кадрите. Мечтата на чиновника. Ето такава работа му дай! Вярно, че кадрите не гладат така уплашено както преди години, но пак можеш да си правиш с тях каквото ти хрумне. Пък и какво друго да правиш (виж по-горе).
Клети директори, бедни средни администратори на българската култура. Вие, или по-точно вашето разместване, е необходимата храна за паразитното тяло на министерството.
Така че не се надявайте, че добре работилите от вас, ще бъдат оставени на мира да продължат добре да работят. Не, зависимостта ви от министерството периодично трябва да се подчертава. Дори ако веднъж сте спечелили конкурс и към работата ви няма никакви забележки, пак ще се явявате на конкурси. Иначе ще вземете да се отпуснете, ще вземете да си мислите, че се справяте, че някой дори благодарност ви дължи за самоотвержеността ви...
Не се надявайте и на исканата от вас промяна в ЗЗРК назначенията да не стават само с конкурс. Защото това значи отговорността за тези назначения да се поема пряко от министерството, а както е видно, пореден министър не иска да поема отговорности. Къде по-удобно е да се скриеш зад една комисия и да се оправдаваш с калпав, приет от други закон.
Мога да го разбера министерството, но не мога да разбера, защо запазването на неговия мир и покой да са по-важни от това, което периодично се причинява на нашите културни институти.

Никола Вандов