Умните Остава
На 1 април 2002 г. стана факт и вторият албум на група "Остава". След изключително успешния дебют с "Пинг-Понг" преди две години, музикантите изнесоха на пазара новия си продукт "След любов по време на война". Запазвайки модерното звучене, индивидуалния почерк и професионалното отношение в музицирането, "Остава" спазват зададената от "Пинг-Понг" атмосфера и в този смисъл новият албум би могъл да бъде разглеждан като продължение (или доизказване) на предишния. Интересното в музиката им са не толкова композициите (добри, без да блестят), колкото оригиналното и богато аранжиране без припряност, без претрупване на индивидуалните изяви. Изключително важни за целия облик на групата са насищащите композицията детайли, които подсказват дългата и сериозна работа над албума. Също така емблематични са разлятите мелодии, добре синхронизираните фалцети, постигнатите вокални наслагвания и личният тембър на певеца Свилен Ноев, който, без да притежава големи гласови данни, е една от самобитните фигури на българската музикална сцена. Монолитният стил на "Остава" ги предпазва от целенасочено гонене на пазара (в коята слабост частично попаднаха "ТЕ"), като по този начин им помага те да се налагат на вкуса, а не той на тях. Докато "ТЕ" избраха за заобикалянето на обичайния подбор на състава лишаването от китарист, "Остава" решиха да добавят един инструмент повече, с което (подобно на "ТЕ") да внесат свежест в концепцията си. С тази роля се нае Михаил Шишков, чиято педъл-стийл китара донесе повече модерност в линията на групата и разчупи инструменталните втвърдености при подбора на състава.
В творческата нагласа на "Остава" важно място заемат текстовете. Писани не просто като пълнеж на мелодии, те следват (съзнателно или не) определена сюжетна посока, поради което биха могли да бъдат разглеждани в цялостна перспектива. Общото между тях е засилената сценична атмосфера или акцентът върху визуалността. В първия албум четири от заглавията на песните препращат директно към сцената, заснемането; към визуалното изкуство изобщо: "Празен кадър", "Смешен грим", "Фалшиво кино", "Камера". Отделно в текстовете се срещат изречения с подобни препратки: "И снимам и снимам те до мен.", "В изгубени следи и смисъл за декора/ Пред който двама с теб уж докосваме Бога", "Денят е цветна снимка за моето дете", "Ние сме главни герои/ В отдавна измислен клип/ Ние сме само статисти/ Малки роли, в които се крием". Цялата визуалност е в смисъл на "другия свят", като тук акцентът не пада върху отвъдното в разбирането му за смърт, а върху другия бряг, върху отвъдната перспектива на съзерцанието или на взаимоотношението с другия. В "След любов по време на война" една от песните е наречена "Огледало", а в друга се среща изречението "Не виждам в твоя свят". Но акцентът върху видимото Друго не е само в смисъл на разтягане между "мен и теб", на стремеж към преливане на "мен в теб", на "ти в аз", но и на преливане на "аз в себе си": "обличам се и влизам в моя свят". Тук се няма предвид ежедневното действие; по-скоро излизане от едно състояние на "аз" и влизане в друго на "мен".
Интересно е също така виждането на себе си и другия в отношението към/с вечността: "Снимат ли звездите теб и мен". Тук посоката на активност е обърната. Ролите са донякъде разменени, неустойчиви или просто се въртят в кръг, за да покажат преходността на вечността или вечността на преходностите в смисъла на зададени категории и начин на възприятие.
Изобщо след излизането на втория албум можем да кажем, че "Остава" не са група от една песен (хит) или един сезон, а музиканти със сериозни намерения, ангажирани да мислят парчетата си и да създават интересна и оригинална музика. Един колектив, чиято работа трябва да бъде оценена (независимо от вкуса на отделния слушател), особено на фона на толкова модни проблясвания и целенасочено "написани" песни.
Албумите на група "Остава" може да намерите в "Дюкян Меломан".

Емануил Ангелов